bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Неранза®

 

 

 

Цветан Войнов

 

 

    Войводата бе получил тежък хабер от железничани за някаква си Неранза. Мърсувала с Ацко бей в Симитлии за жълтички, не обръщала внимание на мъжа си Костадин, а на предупреждението да не погазва християнската вера, махнала с ръка и гърбом отвърнала, да си гледат тяхната си работа - в нейния живот да не се бъркат.
    Преминавайки от Сърбиново за Падеж, четата прехвърли брода на придошлата и пълноводна от дъждовете Струма и влезе в Горна Железница.
    В централната махала, нареди да повикат Неранза и докато се решаваха организационни въпроси, тя се появи пред него. Млада, красива, хубава, напета, с вързана назад оранжева и украсена над челото с разцъфнали цветя кърпа, фустанът и бе чист и пригледен, а не стар и кърпен като на повечето селянки. Лицето и - бяло, нежно, без никакъв мъх, гладко, прилично на гола праскова, и навярно затуй я бяха кръстили с името Неранза. Прилягаше и, беше си тъкмо като за нея. А очите, те светеха като две искрици в затихващ огън в дъждовно време - хем бистри, хем малко тъжни.
    Войводата я загледа с интерес. "Х-м, па, хубава беше, нейната вера…" - помисли , но рече:
    - Неранзо, искам да те питам нещо.
    - Питай, бай Яне. - отговори звънливият глас, и някак изведнъж прободе сърцето му. Бе виждал красиви жени, но тази носеше някаква особена и неуписуема красота.
    - Х-м, дочух дека си одила при Ацко бей, за парици.
    - Това си е моя работа. - прободоха го очите и.
    - Алал да ти е и хубост, и вера! Но за другото ми е приказката. Послушай що ке ти река. Не искам повече да мърсуваш българската вера. Да си гледаш Костадин и къщата. Да не се наложи…да доаждам втори пат.
    - Той Костадин не ми обръща внимание, пък и какви ги вършим в нашата къща - си е лично наша работа. Очите на хората не вадя.
    - Вадиш ги, вадиш. От година време се взе решение, никой да не мърсува християнската вера. А ти пред очите на всички се пременуваш, и - айде в Симитлии при Ацко бей. И в другите села взеха да говорят за теб. Че си убава, убава си! Алал да ти е, - от Господ ти е дадено. Ама от мене - яс ке те питам - и да видим ти какво ке ми речеш. Ке мърсуваш ли с християнската вера?
    - На никой не му влиза в работата - аз що правя.
    - Чуеш ли аз какво те питам? Ке мръсиш ли, християнската вера? - гласът му бе станал по-тежък и по-гръден.
    Лицето и бе лъчезарно, сякаш някак удивително просветнало от думите му.
    Янето не бе очаквал отговора, излезнал от разкошните и, нацъфтели устни.
    - Па и Ацко бей го прави по-убаво от моя Костадин…
    Наглостта сякаш го зашлеви в лицето. Никой досега, ни българин, ни турчин, не си бе позволявал да отвори така устата си пред него, царят на Пирин.
    - Неранзо, ке те питам само още еднаж, ке мърсуваш ли с християнската вера…
    - Нали ти кажах, дека това си е моя, а не твоя работа…
    - А аз ти кажувам дека…
    - Ти не можеш да ми кажуваш на мене…
    В това време, ръката неусетно напипала дръжката на ножа, го извади… и красивата глава литна на една страна, тялото постоя, постоя, па рухна насред кръга наоколо.
    Селяните мълчаха. Те бяха получили правосъдие. Щяха да отнесат и погребат Неранза извън гробището.
    Гръмотевица от към високото раздра тишината. Войводата погледа пред себе си, смирил гласът на кръвта си.
    - Хайде дружино! Тръгнуваме. Тук си свършихме работата.

 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories