bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Световете на Владимир Зарев

 

Борислав Гърдев

    Два свята-различни, привидно несъвместими и изпълнени с противоречия и изненади, се слъскват в романа "Светове" на Владимир Зарев.
    Светът на разумно подредения живот и почтения начин на печелене на пари със света на съществуванието като оцеляване и случайно произтеклите обстоятелства.
    Светът на проверените правила за правене на бизнес и политика с царството на далаверите и словесните заклинания.
    Светът на спотаените и сдържани чувства в среща със спонтанните емоции.
    Петър Дънов срещу Юнг и Едгард Кейс.
    САЩ открива България след демократичните промени, Диана Попова намира любовта в лицето на Самюел Гринбърг...
    Творбата на Зарев е колкото модерна мелодрама, толкова и проникновено философско изследване на абсурдите на съвременната цивилизация, на нейните клишета и стереотипи, на клопките, които хората трябва да преодоляват в името на своя осмислен живот, в който ценностните ориентири на любовта и простото човешко щастие се оказват точно толкова съдбовно важни , колкото Интернет, фамозната сделка за 4 милиарда долара или размислите за упойващата светлина на КОЛЕКТИВНОТО НЕСЪЗНАВАНО.
    Ако и да е написан увлекателно и да се чете с непресекващо внимание, романът "Светове" е умозрително конструирана книга.
    Тя не е спонтанно излята в драматично-критичния си патос като "Разруха", нито е евангелски извисена и иконоборческа като "Поп Богомил и съвършенстовото на страха".
    Определено личи неистовият авторски стремеж да създаде конвертируим бестселър, да пласира опуса си в Америка и по света, той да бъде екранизиран, да спечели слава и популярност.
    В интерес на истината в преследване на своята американска мечта Зарев играе почтено с публиката.
    Търсената световна слава отново е ограничена до познатите параметри на майка България, като може би скромната му утеха е, че все пак е създал значимо и стойностно произведение на родната белетристика.
    Зарев познава отлично родната действителност, абсурдите и болестните симптоми на порочната ни демокрация, на безкрайния ни преход.
    Това обаче не му дава право да разкрива компрометиращи пикантерии от битието на същия този народ, към който и той принадлежи с отчуждения поглед на учуден американски турист-мисионер.
    Така, както е постъпил в "Светове". Прочутата "Карамазовска" нощ в манастира наистина е ефектно поднесена, но с отблъскващата си екзотичност е съзнателно-целенасосечено предназначена за девствено-наивното съзнание на редовия щатски писател, готов да се диви на словесните бисери на Петър и Игнат Евстатиеви или на отец Анисий.
    Точно като типичен фабрикант на лесносмилаеми четива и Зарев хроникира незабравимите години от началото на промените ни-1989-1992 приблизително-правдоподобно, без да си дава сметка, че много от участниците в описваните събития са все още живи и активно действащи политици и бизнесмени.
    Вярно, той не пише документална възстановка на събитията, но след като назовава действащия тогава президент с истинското му име-Жельо Желев и дебело акцентува на трагичната предопределеност в съдбата на премиера Филип Димитров, допуска гаф, характерен за една Елизабет Костова например.
    Кому е нужно-освен на невежите и лишени от памет читатели да се внушава, че първото ни демократично избрано правителство е паднало от власт през юли 1992 г., а не на 26 октомври, както е самата прозаична истина?
    И защо мегаломанската амбиция на Тодор Живков и Благовест Сендов да станем едва ли не световен център на високите технологии с крадено ноу хау изведнъж се трансформира в мечтата на живота на Гринбърг да развива бизнес с високите технологии именно у нас, предлагайки фантастичната за началото на 90-те години сума от 4 милиарда долара?!
    Писателят е живял дълго в САЩ. При своите деца. Той познава отблизо материалната фактура и локациите, (Ню Йорк, Мористаун), където се развива действието на романа му.
    Що се отнася до светоусещането, манталитета и поведението на неговите американски герои, той отново действа приблизително точно.
    Спасявайки се с културни наслоения и клишета, отвеждащи към книгите на Стайнбек и Уайлдър и към филмите на Станли Кубрик, Уди Алън и Серджо Леоне.
    Ерудираният му реципиент веднага ще открие съответствията с "Улица "Консервна" или с такива киношедьоври като "Бродуейският Дани Роуз", "Радиодни" и "Имало едно време в Америка", но това съвсем не означава пълноценно и правдиво разкриване драмата на неговите иначе умело обрисувани персонажи.
    Нещо повече-за да е съвсем в традициите на очакваните стереотипи главният му герой Самюел Гринбърг е евреин от руски произход с непомерни амбици-като банкерът Тилев от шедьовъра "Разруха"и разбит семеен живот, който неотстъпно преследва мечтата си за Интерсвят, която изменчивата Фортуна му предоставя възможност да реализира не някъде другаде, а именно в България.
    Която се превръща и в гробница на неговите надежди...
    Разкриването на тези подробности е необходимо, за да се прозре конструктивната умозрителност и нагласеност на сюжет и образна система, които не са спасени нито от философските размисли на Диана Попова или приятелят на Гринбърг Айра, нито от демоничното присъствие на карикатурния двойник на Алекс Алексиев-Джордж Савов, а още по-малко от натрапчиво разхвърляните из повествованието цитати от Юнг, Аби Хофман и Кейс...
    Зарев е можел да напише семпъл мелодраматичен роман с редови герои, а не непременно бизнесмени, лекари и университетски звезди.
    Но това не отговаря на замисъла му за преследването и реализирането на неговата американска мечта.
    Поддавайки се на дяволското й изкушение той създава великолепно конструиран, но вътрешно нежизнен, сух, изсмукан и натрапчиво преследващ ни роман, с който няма да получи еднопосочен билет за Холивуд, нито ще спечели мечтаните милиони. Досущ като неговия любим герой Самюел Гринбърг.
    По-скоро ще го зарадват дежурните рецензии на хора, които винаги са харесвали творчеството му.
    Вероятно и отзивите на домораслите адепти за светска популярност и все неставащия експорт на родна литература отвъд Калотина също ще стоплят сърцето му.
    За истинските ценители на българската проза остават критичните анализи и прозренията, че в последните три романа на Владимир Зарев постоянно се сбъскват световете на разрухата и на съвършенството на страха.
    Което пък е съвсем закономерно...

 

 

    Владимир Зарев, "Светове", второ издание, С., 2006, изд. "Пет плюс"



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories