bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

За воайора, квартирантката и невъзможната любов

 

Борислав Гърдев

    Признавам си, че отдавна следя с интерес творческия път на Стефан Кисьов.
При общуването ми с неговите книги се получава алхимия, осъществява се бърз контакт - като любов от пръв поглед.
    Осем години минаха откакто в една малка книжарница в Търново попаднах на романа му "Никъде нищо", който погълнах за едно денонощие.
    След това изчетох всички негови романи, спомени, разкази, сред които има и истински бисери като "Казарма", "Жизнен опит", "Достоевски и Ман", "Краят на любовните мъки", както и прословутата му пиеса "Гларуси", която щастливо открих в "Литернет".
    Неколкократно писах за него, а се улавям, че и сега ми е интересно да общувам с новия му роман, който отново и за кой ли път ме изправя пред проблема за критика и неговия любим автор.
    Прозата на Кисьов е и модерна, и атрактивна, и държаща сметка за традициите в нашата изящна словесност.
    В миналото лапидарен и лаконичен - в "Джубокс", "Никъде нищо","Не будете сомнанбула!", сега вече е по - обстоятелствен, по - протяжен, смесва темпоралните пластове и философските прозрения - "Твоето име е жена" и набляга до най- малката интимна подробност при дисекцията на една несъстояла се любов във "Воайорът и квартирантката", следвайки по своему шедьовъра на Бернардо Бертолучи "Последното танго в Париж".
    С последния си роман Стефан Кисьов за пореден път демонстрира не само висш писателски пилотаж, но и спазване насоките на инфантилнната ни проза от 80 - те години на миналия век, която при него е с неизменен герой аутсайдерът - неговото алтер его.
    Винаги съм се чудил на умението му да представи живота си като интересен, любопитен и скандален роман.
    Да го експонира дръзко, брутално и на моменти безсрамно, но и да го обогатява със съкровени обобщения, превръщайки го в документален факшън, в сценарий на лично негово реалити шоу.
    Това се натрапва особено при четенето на последните му два романа, които са огледално отразени един в друг с главни героини съответно американка - Елън и рускиня - Татяна.
    В "Твоето име е жена" повествованието приключва през лютата зима на 1997 г., когато Виденов пада от власт, а "Воайорът и квартирантката" продължава сюжета за невъзможната любов в началото на новото хилядолетие.
    Главният герой на романа е писател на свободна практика и носи всички важни черти от облика на самия Стефан Кисьов.
    И тъй като осъзнавам, че за написването на подобна проникновена и разтърсваща книга, хроника - при това детайлизирана и маниакално подробно пресъздадена - са необходими лични преживявяния и страсти, дълбоко разтърсили писателската душа, си давам сметка на какво себеразголване в личен план се подлага самият автор.
    И той подобно на Марлон Брандо от "Последното танго в Париж" може да заяви -" За пръв път почувствувах, че влагам най - съкровеното от себе си и това ще бъде и за последно!"
    Интересен е начинът на водене на повествованието.
    Кисьов умело манипулира читателското ни съзнание.Той през цялото време, воайорствайки спрямо своята скандално - парадоксална връзка с Татяна основно в апартамената си в столичния квартал "Емил Марков" , се стреми да спечели нашите симпатии на своя страна - при това с цената и на собственото си самоунижение, разкривайки се като нещастен смотаняк, попаднал под могъщото сексуално въздействие на безспорно по - силния и витален характер на рускинята от Плевен, докато на финала чувствата ни определено се раздвояват, след като се оказва, че опърничавата му любов го спасява от отмъщението на мутрите за неизплатения банков заем, а самата Татяна "може би" го обича...
    Умело изведеният катарзис обаче е допълнен от една по същество ненужна сцена - с наръгването на Симеон в родната Стара Загора от приятеля от младостта му Ники, взел го за нахален натрапник.
    Излишната мелодраматичност на финала е ненужна кръпка, с която емоцията допълнително се напряга и нагнетява.
    Като цяло "Воайорът и квартирантката" е силен, актуален, значим и модерно написан роман, достъпен и интересен за широката читателска аудитория.
    Друг е въпросът дали ще повтори успеха на "Екзекуторът" и "Твоето име е жена".
    Но като знам, че Стефан Кисьов е и медийно известен и обвързан се надявам и този роман да има щастливата участ на предишните му прозаични творби.
    Той заслужава по - добра съдба , за да продължи да доказва, че и у нас е възможно създаването на стойностна съвременна литература.

 




bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories