bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

За една романова сага на Александър Томов

 

 

Борислав Гърдев

    С "Глутницата"(2008) Александър Томов приключва своята знаменита романова поредица, започната още през 1997 г.
    Тогава , преживели хиперинфлацията и ужаса от некадърното управление на Жан Виденов, четяхме като омагьосани първите три книги от цикъла, залпово изстреляни като трилогия и обединени под заглавието "Новобогаташи".
    Спомням си с какъв интерес чаках всяко от томчетата и как настървено ги поглъщах едно след друго.
    Те ми действаха като душевен мехлем след преживяната ужасна зима, а и като откровение, тъй като бяха сред първите опити за художественото осмисляне на родния ни изстрадал и безкраен преход.
    Лично аз не бих искал да правя съпоставка с Христо Калчевите романи.
    Томов е също сред мускетарите на българския бестселър - заедно с Владо Даверов и Деян Енев, но смятам, че за разлика от Калчев, който откровено преследваше комерсиалния успех и робуването на желанията на първосигналния читател, то Александър Томов все пак се опита да създаде концептуална романова серия, в която увлекателно, сочно, откровено и критично преосмисли трансформацията на българската демокрация и нежна революция в криминална, подчинена на силата на парите.
    В първата трилогия имаше интересни наблюдения върху бита и манталитета на българската провинция, израстването на феномена Емил Дъбов като кмет и бизнесмен, тръгвайки от дворния шивашки цех, комплицираните му отношения с любимите жени Сия и Ксения, както и драмата със сина му Пешко, убит по негова заповед от стария Али и сложила началото на неговата нравствена деградация.
    След пауза от 10 години Александър Томов отново се завърна към любимите си образи и скоростно за една година издаде още 4 романа, с които цикъла му доби цялостно завършен вид.
    Новата поредица бе наречена "Лешоядите" и към нея малко спекулативно и изкуствено беше пришит и романът "Милион от лукавия", оказал се всъщност преработена и кондензирана версия на първата му трилогия "Корупция".
    Тази му тетралогия е отново съобразена с днешните изисквания на пазара и очакванията на масовата публика, но тя не снизява нивото и класата на Томов като прозаик.
    Във всеки от романите, включително и в преследващия по - скромни амбиции като "Триумфът на лешияда", писателят не изневерява на любимия си стил зад увлекателния екшън - сюжет да размишлява като изтънчен философ на историята за българската съдба и народопсихология, за зависимостта на събитията в страната от северната империя Русия, за демоничната сила на парите в новото Средновекивие, в което ни е съдено да живеем, както и за краха на традиционния ни национален морал...
    С "Глутницата" сагата му получава своя завършен модел.
    В интерес на истината това е и най - силната книга от замисъла му, която свърза нишките на старата и новата поредица, обединявайки ги в едно органично цяло.
    Серията се съсредоточва основно в България, без да бяга от глобалните символи и обобщения и логично завършва жизнената одисея на Емил Дъбов.
    Най - богатият човек в страната, притежателят на богатство от 10 милиарда евро, приключва епичната и неравна борба със своите руски покровители от групировката "Витяз" и след като хитроумно елиминира "Руския Стелт" Евгений Сухой, но нелепо се отравя от луксозна италианска риза, Дъбов нарежда кървава вендета, след което предава властта в империята си на своя най-доверен човек Блажев...
    Признавам, че маркирането на сюжета не разкрива цялото идейно богатство на романовия цикъл.
    С "Лешоядите", подобно на "Новобогаташи", Александър Томов създава своята успешна формула на български бестселър.
    Той напипва и проблематика, която втъкана в занимателен сюжет, му позволява да бъде зорък наблюдател и тълкувател на процесите в България, свързани както с ограбването на страната ни и избиването на босовете от подземния свят, така и с търсене на изход от безизходицата, в която страната попадна.
    Някога покойният Калчев виждаше изхода във военния преврат.
    Томов не рискува да стане смешен с прогнозите си.
    За него изходът е в подмяната на компрометираните фигури на одиозните бизнесмени и поемане на щафетата от техните "бели якички", които освен с прагматичните си действия следва да се научат да бранят интересите на националния ни капитал , без това да ги прави непременно уязвими мъченици.
    Някога Маркс признаваше, че благодарение на романите на Балзак осмислил процесите, течащи в капиталистическа Франция .
    Ще ми се да вярвам, че четейки романите на Александър Томов от поредиците "Новобогаташи" и "Лешоядите" ние по-вярно и точно ще проумеем всички парадокси и безумия на грозния ни преход, от които все още не можем да се избавим, независимо че вече сме членове на Европейския съюз.


   



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories