bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

"Пазачът на мъртвите"

 

Борислав Гърдев

    Очакванията ми, че макар и със закъснение, ще видя нов хубав български филм, се оправдаха.
    И не можеше да бъде иначе, след като негов сценарист и режисьор е Илиян Симеонов.
    Връстникът ми, завършил НАТФИЗ през 1992 г., спечелил шумна слава като постановчик на част от култовите предавания на "Ку-ку" и като режисьор на три класики в игралното кино - "Граница", Сомбреро блуз" и "Ярост", за първата от която дори получи "Златната роза" във Варна през 1994 г.
    Всъщност към "Пазачът на мъртвите" подходих доста предпазливо, знаейки за неволите по осигуряване на финансирането му.
    Оказа се, че това изобщо не е повлияло на крайния резултат, тъй като гледах завършен, излят и премислено заснет филм, в който наистина основните му компоненти -драматургията, операторската работа на Димитър Гочев и музиката на Теодосий Спасов, са естетски изпипани и умело пласирани в служба на общото идейно-философско внушение на спектакъла.Точно затова на Варненския фестивал през 2006 г.творбата печели награда за режисура и отличието на "Кодак" за операторско майсторство , а НФЦ му присъди призовете за музика и мъжка роля.
    Любопитното е, че ако и като атмосфера и проблематика да напомня "Бързо, акуратно, окончателно" на Михаил Мелтев (1990),"Пазачът на мъртвите" с макабристката си пластика тежнее по - скоро към философската притча, към универсалните послания на модерния сказ и затова Малкия на Владко Георгиев, това рано помъдряло дете в гробарския бизнес, толкова напомня Оскар Мацерат от легендарната екранизация на Гюнтер - Грасовия епос "Тенекиеният барабан"(1979), дело на Фьолкер Шльондорф, а феноменалните му телекинетични способности директно кореспондират с образа нва Перхан от шедьовъра на Костурица "Циганско време"(1988).
    Явно е, че и в най - представителните си заглавия българското кино не може да се отърси от влияния и реминисценции, но поне в опуса на Симеонов те не дразнят както в напъните на някои негови колеги.
    "Пазачът на мъртвите" е изкусно разказан, заснет и експониран филм.
    Без да е преднамерено търсено касово заглавие,се гледа с интерес, не доскучава , а е и от малкото български заглавия, в които гледайки го до средата, не можеш да разбереш какъв ще е финалът му.
    Който пък пряко кореспондира с неговото основно послание - за да останеш, за да те запомнят, трябва да направиш добро на ближния.Независимо, че в действителността става често по фаустовски - помагайки, причиняваш страдание.
    Това е житейското кредо на Малкия, което го движи при усилията му да помири баща и син - Стареца - Ицхак Финци и Художника - Самуел Финци, да облекчи страданията на първия и осигури нужния модел на втория, Мария - Диана Добрева, която , ако и да не е с рубенсови форми, всъщност се оказва негова сестра и катализатор на последвалите неочаквани събития, довели до спасяване на Стареца и смъртта на неговия син...
    Все пак Малкия наистина изпълнява мисията в живота си - творецът създава най -хубавата си картина, получавайки дълго лелеяни ласки от своя модел, а Старецът най-накрая се събира със своята дъщеря.
    Животът е чудо, повтаря след Костурица и Илиан Симеонов, лансирайки с много вкус и настроение един прекрасен, но и силно елегичен филм, негов качествен щемпъл, доказвайки за пореден път, че е сред незаменимите и най - добри съвременни български кинотворци, под чията диригентска палка се представят на ниво оператори и композитори, а и фалангата от най-качествените ни родни актьори като Диана Добрева, Самуел и Ицхак Финци, Пламен Масларов, Валентин Танев, Николай Урумов и Малин Кръстев, създават силни, запомнящи се и знакови изяви, с които по традиция остават задълго в зрителското съзнание.
    А кой кинотворец не мечтае за подобна съдба на своите филми?



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories