bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Към нови творчески хоризонти

 

Борислав Гърдев

    С третия си роман "Стъклени съдби" Людмила Филипова окончателно се утвърждава като способен и опитен творец, готов да навлезе в непозната и неразработена територия.
    С риск да бъде неразбрана и недооценена.
    Натрупала опит в телевизията, рекламата и водещи медии като "Новинар", "24 часа" и "Бизнес уик", Филипова атакува капризния и труден свят на романа през 2006 г.
   Дебютът й "Анатомия на илюзиите" се превърна в тотален хит, с четири преиздания, най-вече заради съкровената драматична сага на Анна и Борис Буков, в когото всички познаха чертите на най-богатия български магнат Васил Божков.
    "Червено злато" усети пулса в съдебната драма на българските медицински сестри, затворени несправедливо от либийския съд, но и повдигна булото на мръсната търговия за милиарди с кръвните бланки, за която много се говори, но малко се пише и знае.
    Със "Стъклени съдби" Филипова предприема следващата решителна и опасна крачка.
    Тя се захваща с още по-щекотлив и неосмислен адекватно проблем, какъвто е търговията с ембриони.
    Абстрактните и глобални на пръв поглед колизии в новия й роман, чийто декор освен София и Перник, са и Атина, Виена Лондон, Денвър и Ню Йорк, са фон, на който още по-тревожно се поставят въпросите за манипулираното и дирижирано възпроизводтво на човечеството, за опасността от генетическа катастрофа, при която брат и сестра могат да се окажат семейство, баща да се ожени за дъщеря си, а бяла жена да роди негърчета.
    Резонно се стига до основния и неразрешим каверзен въпрос: "Е ли човек равносилен на Бог и хуманно и целесъобразно ли е той да замества естествените природни процеси."
    Съзнавайки с каква взривоопасна материя борави, авторката използва похватите на научната фантастика, екшъна, напрегнатото трилърово разследване и документалната фикция, ситуирайки действието на романа си от 1999 до 2026 г., ясно съзнавайки че проблематиката, с която се захваща и на която почти никой не е обърнал внимание, е свръхактуална и значима и си струва усилията по двегодишния труд, съпътствали раждането на романа.
    "Стъклени съдби" е модерно написан, атрактивен и и с ясни послания. Той е сред най-ценните достижения на съвременната българска проза, явление, което тепърва ще бъде оценявано по достойнство.
    Писателката е удържала изпитанията на славата и не е смъкнала нивото си от предишните две книги.
    Тя е все така прецизна като изследовател и добросъвестна като умело поддържащ интригата разказвач, на който всеки доверил се читател може безусловно да вярва.
    Романът е обаче и предизвикателен и опасен експеримент. Той засяга глобални и универсални проблеми, твърде далечни за мирогледа на затъналия в бита си редови българин и ако средностатистическия читател бъде заинтригуван с нещо то ще е основно любовната история на певеца Емил Духовников и гръцката девойка Анастасия Ставарекос, чийто огледални съответници се явяват следователят Павел Мълчанов-най-доброто постижение на Филипова в книгата и англичанката Триша Парсънс, както и майсторски пресъздадения съдебен процес, който унищожава имиджа и кариерата на големия гръцки бизнесмен Никос Ставарекос.
    Ровещите се в жълтите хроники на таблоидите ще припознаят Максим Стависки в облика на Емил Духовников, чиято автомобилна катастрофа преобърна завинаги съдбата му.
    В умело констуираната образна структура на романа откриваме още няколко интересни попадения, които са в групата на женските персонажи-обременената Егения Ставарекос, ефирната Триша Парсънс, изкусителката д-р Александра Василева, на които умело партнират освен Павел Вълчанов и такива колоритни персонажи като д-р Антонов.
    Писан с любов и амбиция романът "Стъклени съдби" разчита на съпричастността на интелигентния и образован читател, готов да инвестира в книга с универсално морално послание, белег и за така лелеяната европеизация на прозата ни, за която пледира още през 1921 г. един от най-добрите родни критици Боян Пенев.
   С безупречно защитената си творческа концепция, модерна като визия, полиграфическа изработка и с кинематографично структуриране на отделните глави, книгата на Филипова смело потегля към своя читател.
    Надявам се срещата между тях да се осъществи и да бъде също толкова плодотворна както през 2006 и 2007 година.


   Людмила Филипова, "Стъклени съдби", роман, С., 2008, изд."Сиела", ред.Иванка Томова

 



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories