bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Една история за любовта®

 

 

худ.Петър КъчевБорислав Гърдев

 

 

 

     Ще разкажа една история.Но не измислена, а истинска.
    С комическо начало и тъжен финал.
    Най-щастливата и незабравима за мен Коледа бе през 1991 г.Животът тогава бе прекрасен, парите не бяха обезценени, имаше надежди и мечти.
    Движех в приятна компания с един дългуч асистент. Ако и женен, той ходеше с една доста красива негова студентка, която, освен че пиеше порядъчно имаше и нервни движения и истеричен смях.
    Моя милост бе в плен на една комплексирана даскалица, която много обичаше, като отидехме на заведение да се оплаква от нескончаемите си проблеми и накрая , след като ми досадеше подобаващо, да попита с най-невинния тон:"Абе аз май много приказвах за себе си, ти как си?", след което бързаше да запали цигара и да ме гледа умно с топлите си кафеви очи.
    Тогава България поне за мен беше страната на чудесата.С малко повече късмет и при добро пласиране можеше да постигнеш почти всичко, каквото си пожелаеш.
    На мястото на "Шоуто на Слави" имаше едно студентско предаване "Ку-ку", което именно през декември се подигра с управниците, вдигайки по тревога цяла България с измислена повреда в АЕЦ "Козлодуй" и пак тогава един брадат доцент ме посети и ми предложи да стана голям човек, Голям Началник.
    След известен размисъл аз приех.Не знаех наистина какъв чепат си го навирам, но ужасно исках да плувам в океана на живота.Вярно, не се удавих, но корабът ми претърпя неочаквана повреда.
    Та за Коледа на 1991 г. с моя приятел Филип и двете ни гаджета се събрахме в някакъв търновски апартамент.Бях взел две касети за гледане, тъй като тогава бе царството на пиратското видео, приятелят ми беше донесъл шампанско и бяло вино.
    Успоредно с гледането на "Новакът" и "Робин Худ" започна и пиенето.
    Филип и неговата възлюблена се напиха бързо и без губене на време преминаха към необуздан секс.Това възмути моята любима, която го даваше малко по-целомъдрено.Тя си позволи няколко неуместни забележки и понеже атмосферата се наелектризира, се принудих с неохота да си тръгна от купона и да я изпратя до вкъщи.
    Навън беше зимна феерия.Сняг около метър, студ на кутийки, кучешки вой, изцъклена луна и треперене на улицата, докато дойде таксито.А тя с червени ботушки, като току -що появила се снежна кралица, драпаше из снега.
    Такситата тогава бяха малко, но все пак извадих късмет.
    На средата на пътя колата забуксува и спря.Докато дойде "Пътна помощ", ми се изпари желанието да се возя и предпочетох да я изпратя пеша.
    През цялото време тя ми натякваше какви цинични и вулгарни приятели съм имал и как и аз съм щял да стана като тях.А когато се довлякох до входната й врата ме зарадва с новината, че не може да ме покани, тъй като майка й си била дошла, а по пътя й дошла и менструацията!
    На всичкото отгоре бе свършила цигарите, та се наложи да й дам от моите, а когато ме муфтеше имаше гадния навик да доближава цигарата до носа ми и да пита престорено-наивно:"Господине, имате ли огънче?"
    Сломен и озлобен аз се мъкнах близо час, докато се добера до квартирата си, проклинайки времето и съдбата.
    На следващия ден се видях с Филип и той с присъщото си остроумие, заеквайки-в това му беше чарът-отбелязя:"Ко-пе-ле, таз-зи твоя боа на гол-ляма мо-ралист-ка се прави, бе, или не о-бича доб-рите ком-мпа-нии? Не м-ме излагай , бе!"
    ...Какво стана след това?
    Приятелката на Филип се загуби някъде из болниците и санаториумите, двамата скъсаха и той все още е щастливо женен за законната си съпруга, която стоически издържа всичките му изневери.
    С моята възлюблена комедията приключи през 1994 г.Тя постигна мечтата на живота си, омъжи се скорострелно за офицер, забременя от него, роди му дете и след това още по-бързо се разведе с него.
    Това не й пречеше след развода всекидневно да ми хленчи по 15 минути по телефона колко жесток и несправедлив е бил бившият й съпруг.
    Аз се опитвах да й съчувствам, но тъкмо тогава почвах нова любовна афера и честно казано, не бях много концентриран в следенето на нейните оплаквания .
    Откъде да знам, нещастният , че след 6 години ще потъна надолу? Че ако някой ми беше начертал подобна перспектива през 1991 г., щях да го гръмна с пушка-помпа и да го заровя безплатно два метра под земята...
    Така свършава историята. Тя е без поука и щастлив край, защото обикновено така се случва в живота...

 

 

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories