bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Живот и съдба

 

 

Борислав Гърдев

 

    Вземам назаем заглавието на прочутия роман на Василий Гросман, необходимо ми за представянето на книгата на Исак Гозес "Лили. Един живот, една съдба..."  Признавам, че я прочетох и заради медийната шумотевица, съпътствала издаването й и породила скандала около това кой има разрешението на звездата да пише нейната биография - Гозес или Мартин Карбовски, заради което се и проведе прословутата пресконференция на 3 март 2009 г.
    Не съжалявам за отделеното време и съм напълно удовлетворен от избора си.
    За Гозес, стабилен журналист от вестник "Стандарт", биографията на Лили Иванова се оказва книгата на живота му.
    Той я замисля през 1993 г., пет години по-късно при гостуването си в "Ах, тези муцуни!" на Екатерина Генова, самата Лили го посочи за неин биограф, а какво е станало по-късно и защо след като е дала култовото си интервю за концерта в парижката зала "Олимпия" на 9 януари 2009 г. именно на Исак Гозес Лили се отмята от ангажимента си, сочейки Карбовски за своя автор с "Истината за Лили Иванова", за мен е непонятна мистерия.
    Аз обаче уважавам избора на журналиста да издаде своя труд, над който е работиел повече от 15 години, тъй като той си е свършил работата отговорно и коректно и няма от какво да се срамува.
    Нещо повече - убеден съм, че биографията на естрадната ни прима, написана и поднесена така непосредствено завладяващо и с пиетет от Гозес, неизбежно ще се хареса на аудиторията.
    Но ще бъде въпрос на време изглаждането на недоразуменията между двамата и лекуването на ненужно отворените рани.
    Исак Гозес пише с преклонение и любов за своята героиня.
    Той създава не жълто и скандално четиво, което да поднесе на жадните за клюки читатели, а по същество един поучителен биографичен роман, за това как обикновен човек от провинцията, благодарение на таланта и характера си, успява да се пребори с живота и да стане звезда от световна величина.
    След 50 годишен упорит, къртовски труд.
    Книгата не случайно излиза сега.
    Тя е подарък за звездата по случай 70 годишния й юбилей, който е на 24 април 2009 година.
    И ако Лили Иванова има някакви комплекси за възрастта си, смятам, че няма повод да се срамува от нея, тъй като много малко артисти на нейните години не само в България, а и по света, могат да се похвалят с нейния глас, фигура, тяло и кондиция, които през всичките тези 5 десетилетия тя поддържа във върхова форма.
    Като всяка биография и тази на Гозес обръща необходимото внимание на населеното място и семейната среда, от която произлиза знаменитостта.
    В съзнанието ни се запечатва малкото градче Кубрат, с неговите бедни жители, както и сплотеното семейство на Иван и Мария Петрови, което не само дава на България най - прославената певица, но се оказва и пострадало "от мероприятията на народната власт", след които Иван Носовлията е вече само един прост шофьор, а не и СОБСТВЕНИК на неговите камиони.
    Естествено и завладяващо авторът маркира основните етапи от жизнения и творчески път на Лили.
    Всичко започва в основното училище и уроците по пияно при Христо Иванджиков, минава през медицинския техникум във Варна, за да се оформи неистовото желание на младия самороден талант да стане певица - при това не в кубратски ресторант, а в София.
    Там Лили попада при шефката на отдел "Естрада" Лидия Станчева и след среднощните концерти под звездите на прочутия хотел "Родопи", в който нощувката е цели 40 стотинки, започва изкачването на естрадния Олимп.
    В началото в обкръжението на Мария Косева и Емил Димитров, а след това и по дългия самостоятелен път на славата, по който тя ще срещне много талантливи колеги, с които ще сътвори поредица от албуми, стотици концерти, неповторими изживявания по зали и стадиони и поредица от интимни неудачи, започвайки от д-р Георги Павлов, минавайки през Иван Пеев и Здравко Радоев и стигайки до Янчо Таков, Емануил Манолов, Асен Гаргов и Александър Кипров.
    За Цветан Владовски - Чочо и Драго Драганов - Чая, биографът предвидливо мълчи, но и в тази привидно хлъзгава, деликатна и скандална територия, той подхожда деликатно и благоразумно, без да стига до отблъскващи и шокиращи подробности.
    За него драмата на Лили се състои едновременно в това, че не може да има деца, след прекарана мъчителна извънматочна бременност в началото на 60 - те години на миналия век и тъй като не попада на подходящия човек, който задължително трябва да е от съсловието.
    Затова пропада бракът й по сметка с Янчо Таков, а същевременно отчаяно търпи седемгодишните изблици и скандали на Иван Пеев...
    Всъщност Лили осъзнава кармата си още като ученичка, избягвайки ухажванията на момчетата и осъзнавайки интуитивно, че ще живее в самота.
    По-късно съдбата й ще бъде доочертана от пророчицата Ванга, ще остане неистовият й хъс за работа, нейният страхотен професинализъм, упоритото търсене на качествени и стойности текстове и партитури - от Йосиф Цанков и Ангел Заберски до Морис Аладжем, Тончо Русев, Митко Щерев , Асен Гаргов, Александър Кипров и Дамян Дамянов...
    И успоредно с личните й драми върви възходящата й артистична кариера, покоряването на публиката у нас, в Букурещ, Берлин, Истанбул, Братислава, Москва, Екатеринбург, Барселона, Рио де Жанейро, Сантяго, Хайфа, Париж...
    Тя наистина остава като слънцето - според думите на Ванга - да пее цял живот.
    Да прави записи в радиото, телевизията - с асове като Хачо Бояджиев, да издава плочи и дискове и да пълни залите навсякъде, където гастролира.
    Исак Гозес предпазливо подхваща и темата за трудния характер на Лили.
    За него той е свързан както със свръхамбицията на певицата да бъде суперпрофесионалист, а такива задължително трябва да са и музикантите от групата й, така и с очакваното самочувствие, което тя демонстрира на база на постигнатите резултати, което резонно дразни ограничените еснафи у нас, които не могат да й противодействат другояче, освен със завист и сплетни.
    Лили Иванова се оказва обаче с несломим дух.
    Не се предава пред трудностите, неколкократно започва от нулата - след раздялата си с Иван Пеев, Янчо Таков и Асен Гаргов, опровергавайки легендите за натрупаните милиони и все пак остава на върха на професионалната си кариера, запазвайки за себе си в годините на преход и криза завиден социален статус, който съвсем естествено й подхожда, на базата на постигнатите успехи.
    Логичният завършек на биографичния роман е триумфът й в зала "Олимпия" на 9 януари 2009 г., осъществен със съдействието на Стефан Зашев.
    Лили се оказва единственият български изпълнител, пял на сцената на Едит Пиаф и Шарл Азнавур и напълнила я с билети, а не с покани и спонсорски благотворителни акции.
    Резонно е да се чувства горда от постигнатия успех и да приеме с насмешка клеветите на своите недоброжелатели.
    Това обаче я прави все повече мнителна.
    Тя къса поредното си приятелсто с Исак Гозес, пред когото все пак споделя загадъчно, малко преди раздялата:" Няма да го споделя.( Следващият си план - б.м.) Но в никакъв случай няма да разочаровам някого. Твърдя, че никога не съм разочаровала моите почитатели."
    Вярвам, че тя няма да остане разочарована и от биографията, която някога е поръчала на журналиста от "Стандарт", ако и да се надява на медийното чудо Мартин Карбовски.
    Защото "Лили. Един живот, една съдба..." е книга достойна както за своя автор, така и за звездата и примата на българската поп музика Лили Иванова.


   
    Исак Гозес, "Лили. Един живот, една съдба...", изд."Слънце", С.,2009

 



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories