bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Необичайните срещи на Кеворкян

 

 

Борислав Гърдев

 

 

    Предполагам не само за мен Кеворк Кеворкян е легенда в родната ни журналистика.
    През последните 30 години съм следил развитието му, възхищавал съм се на умението му да изгради и съхрани запазената марка "Всяка неделя", която и сега е образец на професионална взискателност, точност и креативност при създаване на значимо магазинно предаване.
    "Всяка неделя" си остава качественият тв щемпъл и това ми усещане се засили след като гледах напъните на Димитър Цонев да прави 6 часово магазинно шоу по Канал 1, копирайки идеите на Кеворкян и Тодор Колев, без да постига нещо значимо.
    Кеворк Кеворкян е майстор на тв интервюто.Нещо повече - той е негов класик.
    Учил съм се на умение и професионизъм от него и знам колко е трудно да постигнеш интересен разговор със събеседника, как трябва умело да лавираш и водиш разговора, за да го накараш да се саморазкрие и стигнеш до неговата истинска същност.
    Затова и томовете с неговите беседи от "Всяка неделя", които издава периодически от 1981 до 2005 г. съм ги събирал с архиварска страст и не крия, че са сред любимите ми четива.
    Голяма беше изненадата микато открих новата му книга, която издателство "Милениум" предизвикателно е нарекла "Кеворк проговаря".
    Кеворкян не е мълчал като постоянния си политически противник Иван Костов и ако след 24 април 2005 г. не е в тв програма на Канал 1, това съвсем не означава, че се е отказал от журналистическите си изяви.
    Който следи публикациите му в "Труд" ще потвърди този факт.
    Заглавието на книгата му всъщност е "Необичайни срещи" и то в най - пълна степен разкрива същността и целите на този колажен сборник - "Кеворк проговаря" е по скоро рекламен трик.
    Самият автор в предговора си чистосърдечно признава :"От стотици интервюта трябваше да подбера само петнайсетина и да ги гарнирам със задкулисието им.
Това не беше никак лесно.
    Спомените сами ме навестяваха.За много срещи, за щастие, съм си водил записи в дневниците.Има подробности, които и мен ме смайват днес.Сякаш са се случили на друг човек, не на мен."
Излишната скромност е само от куртоазия, тъй като Кеворкян е от белязаните от съдбата и тъкмо на него се пада честта да се среща и разговаря с най - интересните герои на нашето време - поне в последните 30 години - и е негово право да подбере и обработи тези свои инетрюта и спомени, които смята за най - ценни, за да ги предложи на вниманието на взискателните си читатели.
    Кеворкян има вкус и хигиена на мисленето,той уважава аудиторията си и никога няма да й предложи бездарни халтури или евтини сензации.
    Наистина в сборника "Необичайни срещи" липсват разговори с хора на изкуството, вероятно защото издателите му към тях "не са особено любопитни".
    Но и така структурирана книгата привлича, чете се с внимание и въздейства.
    В интерес на истината част от беседите в нея вече ги познавам - с Живков и Желев от 1990 г в някогашното му легендарно списание "Всяка неделя", с Андрей Луканов в тв предаване "Всяка неделя" от юли 1990 г., със Симеон Сакскобургготски в книгата му "Разговори със Симеон Втори", 1990, а с Ахмед Доган, Бойко Борисов, Георги Първанов, Никола Филчев и Вера Кочовска от последната версия на "Всяка неделя" от 2002 - 2005 г., които след това излязоха и в четиритомник през 2005 г.
    И все пак интервютата се следят с огромен интерес и днес.
    Заради изключителната им историческа стойност.
    Заради възможността на питащия да провокира и разголва душата на събеседника си и да осъществи търсените психологически прозрения.
    Заради мемоарните и оценъчни добавки, които от дистанцията на времето прави самият Кеворкян, а и поради умението му от един спомен или интервю да изгради "сюжет за малък разказ" с главен герой някой от строителите на нова България.
    Петър Младенов е видян например изцяло отстрани, с него Кеворк води само спорадични и инцидентни диалози.
    Ванга е герой на негово прекрасно мемоарно есе, докато при разговорите с Доган и Желев ( с продължение след 13 години!), които са най - обстойни и откровени личи и приятелската близост на интервюиращия със своите герои.
    С Живков например Кеворкян разговаря с респект, с Младенов и Луканов с трудно обяснимо разбиране на мисията му, при Бойко Борисов набляга на тщестлавието му, а със Симеон е налице интересен и продуктивен процес на преливане на някогашния възторг в тъжния скептицизъм и горчива ирония спрямо "Негово Величество", сгромолясало се пред очите ни до обикновен реститут - измамник и търговец на имоти.
    Някои от итервютата влизат в конфликтен диалог помежду си - на Живков и Луканов например, други впечатляват с дълбочината на прозренията си - с Тодор Живков и Вера Кочовска, като след затваряне на последната страница от книгата у нас остава осъзнатата празнота от липсата и на герои от съвремието ни, с които Кеворкян е имал честта да дискутира - Фидел Кастро, Михаил Горбачов, Ванче Михайлов, Иван Костов, Сергей Станишев...
    Може би той ще продължи да ни изненадва и в бъдеще със своите "необичайни срещи", допълвайки ги с още беседи и великолепни мемоарни етюди.
    А ние ще тръпнем в очакване кога най - сетне и дали ще се реши да издаде своите дневници.
    До появата им завършвам обзора си с финалните оценки на самия автор : "Докато си спомнях специално разговорите си с политиците, си дадох сметка за нещо дребно, но важно.
    Никога не е ставало дума дали са щастливи.
    Това е така, понеже зная един от знаменитите отговори на генерал Дьо Гол.
    Когато веднъж го попитали, дали е щастлив, генералът отвърнал : "Вие за идиот ли ме смятате?"
    ...Да се надявам, че единственият човек, на когото съм навредил в тази книга, съм самият аз.
    И единственият, на когото съм искал да навредя.
    ...Надявам се, че тия разговори - всички те имат отношение към телевизията - опровергават Чандлър ( който не желае да гледа от малкия екран мехурчета от първичната тиня - б.м.).
    Сигурен съм дори, макар че подобна телевизия става все по - дефицитна."


   
    "Кеворк проговаря. Необичайни срещи", С., 2008, изд."Милениум"



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories