bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Безпристрастно за Ивайло Петров

(19 януари 1923 - 14 април 2005 г.)

 

 

Борислав Гърдев

 

 

    Смятам, че не само аз възприемам Ивайло Петров като литературен класик по право и признание.
    Малцина останаха майсторите на перото не само от неговото поколение, но и от неговия калибър, а още по-редки са авторите със свой свят, герои, проблематика и хармонично-хомогенно творчество.
    Ивайло Петров се стремеше да бъде един от тях - от последните мохикани на българската изящна словесност.(А и на самобитната ни , искряща от народност, живопис).
    И това е така не само заради неизбежните съпоставки с Йовков или Емилиан Станев, но и поради стремежа му да пише отговорно, честно, амбициозно, увлекателно и завладяващо.
    Безспорно и Ивайло Петров е правил гафове - повече от 10 години е например съветник в Държавния съвет, а на стари години влезе и в първия състав на НСРТ и тъй като нямаше завършено висше образование, а е следвал право в Софийския университет през 1947-1949 г., се наложи да си вади документ за писател, даващ му автоматично основание да е и висшист!
    Вероятно и не с всички свои книги е бил на висота, но заслужава нашето внимание преди всичко с амбицията си да бъде писател - интересен и значим с разработваните от него проблеми и с начина на тяхното художествено интерпретиране.
    Това съвсем не означава, че наследството на Ивайло Петров е само чисто злато. Дори и когато са издадени избраните му произведения в 7 тома, и след като е носител на наградите "Златен век", Голямата награда на СУ и на издателство "Христо Г.Данов" за принос към родната ни книжовна култура от 2002 г.
    Напротив - в него има и шлака, и кал, и счупени грънци.
    Петров плаща дан на искрените си увлечения по най-справедливия строй и от тях той не може да избяга нито във военните си разкази "Кръщение"(1953), нито в прословутата си "Нонкина любов"(1958) или в "Глупава повест"(1960), а още по-малко в конюнктурния роман "Присъда смърт"(1991), в който все пак осъжда неговата антихуманна същност.
    Той демонстрира любопитни постижения в разказа "Малки илюзии"(1963) и "Любов по пладне"(1976), има интересни находки в повестта, където разкрива сатиричния си талант, съчетаващ сарказъм с лиризъм, автобиографизъм, интригуваща фабула, неочакван финал и моралистична проникновеност.
    Естествено "14 целувки"(1965) е с по-олекотен сюжет, но опитът от нея и от мъките, свързани с "Глупава повест", раждат качествените постижения в "Най-добрият гражданин на републиката"(1968), "Божи работи"(1968) и "Три срещи"(1971).
    Ако с нещо тези повести и днес привличат читателското внимание, то е преди всичко с пародирането на Стария завет - в "Божи работи", на тотемите на социализма - в "Най-добрият гражданин на републиката", както и със съкровеното разкриване на женската природа - в "Три срещи".
    И все пак смятам, че не толкова с тях или дори с "Объркани записки"(1971-1989), които ценя заради социално-изобличителната им насоченост, доколкото засягат проблема за гражданската позиция на твореца в тоталитарното общество, Ивайло Петров си е извоювал място сред първвенците в художествената ни литература.
    Той постига това с романите си.
    В тях и бракът е по-малко - "Присъда смърт"(1991), и търсенията в жанрово-стилистичната плоскост са по-дръзки и по-плодотворни - "Преди да се родя.И след това"(1968) като образец на сага нон финито, преосмисляща най-ценните стойности на българската литература - дом, семейство, род и родно място...
    Ивайло Петров успява да спаси художествената и гражданската си чест, създавайки два от най-репрезентативните български романа -"Мъртво вълнение"(1961) и "Хайка за вълци"(1986), в които като суров и безкомпромисен реалист сътворява скръбната елегия по разрушаването на българското село - най-голямата наша съвременна трагедия, която смачква хармонично изградения свят на Догана и Киро Джелепов, ражда чудовища като Стоян Краев Кралешвили и гротескови марионетки като Солен Калчо (Троцки), принуждава талантливи, трудолюбимви и самобитни българи - най-жизнената и активната част на нацията ни , да нядява колективния текезесарски хомот, да участва в загиването и обезлюдяването на селската задруга и да предложи естествената форма на възмездие - хайката за вълци, в която избликват стаяваните 20-годишни конфликти, които получават своето жестоко, кърваво и закономерно разрешение...
    Не е пресилено, ако се каже, че "Хайка за вълци" е шедьовърът на Ивайло Петров, неговият качествен щемпъл, петокнижието на неговия живот, достойно за Нобелова награда, но същевременно трябва да се изтъкне значението и на "артилерийската подготовка" "Мъртво вълнение", без която нямаше да се роди не само знаменитата "Хайка за вълци", но и последната му сага "Беронови"(1997-)
    Отбелязвам желанието на Петров да създаде обемно и мащабно повествование, каквото днешната ни литература заслужава, но и си признавам, че ме подразниха няколкото разтеглени сюжетни линии, похватите на тв сериала ( да не забравяме, че той е сценарист на телевизионната адаптацияна на "Хайка за вълци", осъществена с вещина от Станимир Трифонов през 2000 г.), изповедния сантиментален тон на малкия човек, смачкан от желязната тоталитарна пета...
    Не мога обаче да отрека стремежа на Ивайло Петров на базата на постигнатото от него досега в областта на романа да създаде завладяващ и следящ се с интерес епос, в който разкрива същността на миналото време, акцентирайки на тези негови недъзи, които ни пречат не само да се почувстваме европейци, но и да възстановим добродетелите на Догана и Киро Джелепов - регламентацията на житейските съдби, насилието, лъжата, страха и от вездесъщите тайни служби, и от задушаващия провинциално-еснафски морал, така добре паснал на социализма до неговото рухване...
    Днес осъзнаваме значението на писателя за нашето разломено време, празнината, която е оставил, постигнатото от него с толкова упорит труд.
    Всъщност именно то остава нашият ориентир и светъл пример, който трябва да следваме, ако искаме да бъдем достойни българи.

 




bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories