bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Тодор Живков като мемоарист

 

 

Борислав Гърдев

 

    Мемоарите на Тодор Живков излизат през 1997 г., публикувани от търновското издателство "Абагар" в солиден 700 страничен том.
    Те се явяват своеобразен контрапункт на предсмъртната художествено-документална изповед на Веселин Андреев "Живков-мъртъв приживе", появили се шест години по-рано и дългоочаквана, но не напълно оправдала надеждите ни собствена оценка на постиженията и грешките на този възхваляван, критикуван и спорен наш ръководител, управлявал държавата 35 години-от 1954 до 1989 г.
    За тях се заговаря в началото на 90-те години, те са продължение на полемичния опус на бившия Първи "Срешу някои лъжи"(1993), а с публикуването на избрани откъси в най- тиражния вестник в страната "Труд", интересет към тях се засилва още повече.
    Факт е, че Живковите спомени са коментирани в диаметрално противоположни дискурси, но в сравнение със скромните достижения на Живко Живков в "Кръглата маса на политбюро"(1991) и Петър Младенов в "Животът-плюсове и минуси"(1992), са не само по-представителни, но и по-атрактивни като четиво.
    Трудно ще се съгласим, че с тях в България се реабилитирва високохудожественият и обективно поднесен историко-политически мемоар, но благодарение и на Живковия сътрудник и имиджмейкър Костадин Чакъров, чийто занимателно поднесени записки "Вторият етаж"(1990), независимо от отчетливо демонстрираната в тях едностранчива тенденциозност, също бяха сред шлагерите на книжния ни пазар в зората на демокрацията, бившият властелин и автор е представен като скромен, обаятелен и динамично повратлив функционер, чиято цел е била добруването на народа, просперитета на страната и плавното реформиране на системата по китайски образец, свръхзадача, безвъзвратно банкрутирала след неизбежния и фатален сблъсък с големия брат в лицето на демагога и реформатора-перестройчик Михаил Горбачов.
Мемоарите на Тодор Живков са писани без консултанти и подплатата на важни архивни документи.
    На автора те не са и необходими.Целта е друга-държавникът да се разкрие откъм интимната му човешка същност, при това не само като "човек от народа", но и като способен в рамките на тогавшното статукво политик, с неизбежните си слабости и мечти, които в никакъв случай не го правят предател или престъпник, като се защити внимателно и целенасочено неговото кредо-независимо от допуснатите в миналото грешки и извращения животът на мнозинството от народа не е бил по-лош от настоящия.
    На страниците на мемоарите си Живков си вярва, че е незаслужено поднесена жертва на жестоката съдба, той се тревожи не само за краха на социалистическия идеал, но и за актуалното състояние на БСП.
    Животът обаче опровергава и зачерква не само неговите типични правешки хитрини, с които иска да ни омае в дебелия си том, но и доказва очевидния провал на следваната от екипа му политика за пренебрегване на очевидните житейски и икономически реалности, в които място за реформиран социализъм просто няма.
    С това си обяснявам и затихналия вече интерес към тази все пак амбициозно поднесена житейска сага, оказала се обаче неактуална днес, а любопитна и важна само за най-върлите почитатели на подобен род литература.
   



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories