bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

"Фустанела"

 

Борислав Гърдев

    След "Крадци"(2008) през 2009 г. Атанас Липчев ни изненада с нов много силен роман, носещ на пръв поглед странното и трудно обяснимо заглавие "Фустанела".
    То е непреводимо за лаиците, но за рибарите и морските вълци означава плаваща риболовна мрежа, предназначена за улов на паламуд.
    В романа, разбира се, тя е натоварена с допълнителен смисъл.
    Мрежата, вече е символ на съдбовния фатум, който държи в буквалния смисъл на думата съдбите на основните герои в повествованието капитан Чико, Киро, Мазния и Професора.
    За разлика от "Крадци", който беше мащабен епос за първото десетилетие на прехода ни, осъществен с похватите на детайлния политологичен анализ и семейната сага, "Фустанела" си е камерна творба, изцяло издържана в рамките на класическия реализъм.
    Той е силен, разтърсващ и майсторски написан камерен епос, разкриващ неподправено и с любов битието на аутсайдерите от Острова, място знаково и натоварено с обемни символни внушения, напомнящо за митичната Златна панега на Георги Богданов.
    Тъкмо за чешитите на Богданов от прочутата му повест "Златната река"(1982) - дядо Вангел, Крилото, Светеца, Петолевката, Тодор Началника, Сладкия, Трудовашката количка, Олми и Миша, се сетих, докато поглъщах на един дъх Липчевата "Фустанела".
    Експниран като лична драма за всеки от главните герои - неудачници - Киро, Професора и Ема, "Фустанела" осмисля не само тяхното нерадостно поминуване в покрайнините на Варна.
    Романът се превръща и в метафора за прекършените ни мечти, за проваления живот на две поколения българи, смачкани от желязната пета на несвършващия ни преход, на великата криминална революция, която у нас се осъществи подло, коварно и несправедливо.
    Липчев държи сметка за традициите, както при усвояване темата за аутсайдерите, която има високи достижения в творчеството на Георги Богданов и Христо Калчев от времето на зрелия соц, така и при екстаропилането на маринистката проблематика, звучаща при него сурово - реалистично, а не празнично - приповдигнато, точно в насоката, в която Яна Язова създава своя шедьовър "Капитан" през 1940 г.
    Но писателят проправя брод и към днешната нерадостна действителност, в която малкия, обикновения човек е превърнат в пълен маргинал, принуден да вегетира на Острова, далеч от "нормалното общество", без документи и пари, разчитащ на късмета и Съдбата и преживявайки ден за ден.
    В неголямата като обем книга имя блестящи страници, посветени на съдбата на тези несретници, великолепно пресъздадена морска буря при налудничавия и свъхуспешен лов на паламуд, осъществен от капитан Чико, и една изключителна като въздействие невъзможна любов между Кирето и циганката Ема, която може да изтръгне сълзи от ненапълно закоравелите ни сърца.
    Атанас Липчев не търси спекулативни похвати, с които да задържа нашето внимание.
    Той е чужд на хватките на изживения вече демократичен реализъм, а и не се поддава на ненужни и нефукционални псевдомодернистични търсения.
    Във "Фустанела" той е напълно в руслото на класическия социален реализъм, създавайки ярък и силно въздействащ роман, оставящ трайни следи в нашето съзнание.
    В него няма престрелки, мутри, силиконови чалга звезди, лъскави ресторанти и бързи свръхлуксозни коли.
    Романът му е обърнат към живота на хората от социалното дъно, които са обрисувани от него с много любов и внимание към детайла.
    Тези нещастници, борещи се за къшея хляб с морската стихия, са нагледният укор на автора към жестокото и свирепо време, в което живеем, практично, алчно и меркантилно, в което няма място за излишни емоции и безплодни мечти.
    Точно по тази причина, след неочаквания морски хепи енд, единстевният печеливш от авантюрата остава практичният егоист капитан Чико, докато Мазния полудява, Професора поема на юг, а Кирето се завръща при майка си на село.
    Всеки от тях търси новото начало, разбирайки , че такова няма, че следва спасяването поединично и разрушаването на малката общност, оказала се нестабилна и раздирана от противоречия.
    Много силна и правдива е любовната връзка между Ема и Кирето, тя внася необходимата топлина и обич в иначе бруталната и сурова история, а тъжният й финал не само я връща в реалистичните коловози на наратива, но и направо ни втриса.
    "Фустанела" е следващата стабилна стъпка на Атанас Липчев по пътя на зрялото прозаично майсторство.
    Тя зяслужава да бъде прочетена от максимален брой български читатели.
    Знам, че това е невъзможно, от което ми става тъжно, но се надявам, че след вдигнатия шум около романа "Крадци", и "Фустанела" ще намери своята вярна публика, а самият писател ще получи подобаващото му се предно място сред водещите съвременни български романисти.

 

Атанас Липчев, "Фустанела", роман, 2009, изд."Фабер", Велико Търново



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories