bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Милош Форман на 75 години

 

Борислав Гърдев

    Да се пише за един от най-талантливите и изтъкнати режисьори на нашето време, роден на 18 февруари 1932 г. в гр.Чеслав, е примамливо и трудно.
    Причините са няколко, но главната е една - филмите му са известни по света, анализирани са внимателно и цялостно и е много трудно да се отбележи нещо ново за тях и за създателя им, различно от познатите констатации и обобщения.
    Милош Форман ме привлича преди всичко като личност и характер, открил и разработил своя територия в киното още от времето на следването си в Пражката филмова академия ФАМУ, в която попада с натрупания опит на режисьор и драматург на театър "Латерна магика" , като постановчик на реализираните вече две кинотворби "Оставете на мен "(1955) и "Палета"(1957), като и с несретническата си съдба на сирак, расъл по сиропиталищата и загубил рано родителите си в нацистките концлагери.
    Първите си сериозни успехи той постига в документалното кино с "Конкурс"(1962) и "Ако не беше музиката"(1963), след което създава трите си знаменити чешки филма "Черен Петър"(1964),"Любовта на русокосата"(1965) и "Пожар, кукло моя"(1967), в които като сценарист и режисьор деликатно, със специфично чувство за хумор и много искрено и непосредствено поставя за разрешаване проблема за взаимоотношенията между поколенията и за грижите и надеждите на младите хора.
    С тази си трилогия Форман отхвърля господстващите стереотипи и предизвиква твърде спокойните съвести.
    Но той не е нито разгневен, нито бунтовник. Казва това , което мисли, напълно свободно, с нов стил, модерно.
    От тези класически ленти, станали фундамент на чешкото филмово чудо, донесли му планетарна слава и овациите на водещите специалисти в света , определено харесвам втория и най-вече третия филм от поредицата.
    "Черен Петър" е все още заявка, опипване на почвата, мозайка, дразнене на еснафските критерии за лично щастие от страна на младия продавач Петър Ванек (Ладислав Яким).
    "Любовта на русокосата" е горчива сатира на чешкия истъблишмент и поетична елегия за крушението на една миловидна и много симпатична провинциалистка (Яна Брейхова), сблъскала се с фалша и лицемерието на хората от столицата Прага.
Иронията в "Пожар, кукло моя" , неговият пръв цветен филм, прераства в сарказъм.
    Критичният поглед към затвореното пожарникарско общество е поръсен с жлъчни зарисовки, докато финалният пожар с мрачните внушения, които предизвиква , е недвусмислено предупреждение за приближаващата обществена драма.
    Милош Форман щастливо избягва участта да стане свидетел на окупацията на своята родина от войските на Варшавския договор на 21 август 1968 г., тъй като първо е във Франция за обсъждане на свой проект, а след това приема предложението да специализира в САЩ, защото "в моите представи Холивуд беше нещо като пирамидите за архитектите: място, където не можеш да не отидеш , заради големия опит."
    Отказвайки да се завърне след т.н.нормализация, Форман се превръща в невъзвращенец, неговите филми са забранени в Чехословакия.
    За едно десетилетие името му е табу, подобна участ сполетява и двамата му най-близки сътрудника-сценаристът и бъдещ режисьор Иван-Айвън Пасер и операторът Мирослав Ондржичек, които покрай него също стават световноизвестни.
    Поставен в екстремна ситуация Милош Форман мобилизира целия си творчески и волеви потенциал и след четири години-през 1971- ва успява да заснеме първия си американски игрален филм "Излитане", отразяващ непринудено всекидневието на тинейджърите в дълбоката щатска провинция и намиращ много допирни точки с дебюта му в Чехословакия "Черен Петър".
    "Излитане" е награден в Кан, а това е вече билет за славата, попътен вятър към голямото кино, към осъществената американска мечта.
    Междинната спирка е новелата "Десетобой" от поръчковия документален филм за Мюнхенската олимпиада "През погледа на осемте"(1972), за която е поканен в компанията на знаменитости като Юрий Озеров и Артър Пен, а първият ярък и категоричен успех в новата му кариера, първият негов шедьовър в САЩ става продуцираната от Майкъл Дъглас екранизация на романа на Кен Киси "Полет над кукувиче гнездо"(1975).
    Това е един от любимите ми филми, Джак Никълсън в ролята на Рандъл Макмърфи е велик, достойна негова противничка е Луиз Флетчър като демоничната сестра Рачид, а финалът с раздраната мрежеста преграда от прозореца на лудницата, пробита от вожда Бродмън (Уил Симпсън), винаги ме е довеждал до силен потрес.
    Имало е защо да треперят чешките цензори и да се противят цели 7 години този филм да бъде показан у нас, въпреки че "Полетът"...като всеки шедьовър има амбивалентно звучене - за едни е метафора за упадъка на консумативното западно общество, за други е обвинение срещу методите на лечение в психиатриите, а за трети е просто критика на тоталитарната система, поднесена фино, оригинално и много въздействено.
    Същият емоционален плам струи от легендарната "Коса"(1979) , екранизация на знаменития мюзикъл на Джеръм Рагни и Джеймс Рейдо, в който изобличението на Виетнамската авантюра ( незабравим е финалният хипарски химн пред Белия дом- "Нека бъде слънчевата светлина!") е повече претекст за разкриване манталитета и ценностната система на "децата на цветята", към които Форман изпитва обич и пиетет.
    Запитан по време на еуфорията около "Коса" защо не заснеме нещо по собствен материал, Милош Форман тактично посочва:"В страната, в която не сте се родили и не сте израснали, не можете да пишете сценарии по собствен сюжет. Не можете, защото главният и незаменим източник на литературното творчество, според мен, са детството и юношеството.
    Аз не съм ги преживял в Америка и затова не ми остава нищо друго, освен да имам работа с литература, чиито автори притежават това, което на мен ми липсва: всички онези преживявания на тази земя, в най-чувствителната и крехка възраст-младостта" ( в "Милош Форман за своя нов филм "Коса", сп."Филмови новини", год.25, кн.10, 1979, стр.13-14), което не му пречи след убедителния успех в един от типично американските жанрове-мюзикъла със знаковите изяви на Трийт Уйлямс като Буковски и Никълъс Рей като генерала да премери силите си "под шапката" на Дино де Лаурентис с най-хубавия роман на Едгар Доктороу, смятан и за безспорна литературна класика - "Рагтайм"(1981).
    Навремето около версията на Форман се вдигна много шум, той бе обвинен в какви ли не грехове-от конформизъм до опростеното адаптиране на богатия многопластов свят на Доктороу, разкриващ Америка в нейния златен подем от началото на 20 век, но сега , четвърт век по-късно става ясно, че подходът на режисьора - с изтеглянето на преден план на конфликтната линия между шерифа Уолдо-Джеймс Кагни и младия проспериращ черен музикант Колхаус Уокър-Хауърд Ролинс- е бил плодотворен, оправдан и пряко свързан с обществените потребности за расов интегритет и социална справедливост.
    Най-големият си триумф Милош Форман постига през 1984 г. с екранизацията на драмата на Питър Шафър "Амадеус".
    Това е вторият му шедьовър, спечелил му "Оскар" за режисура и вторият му филм, отрупан като коледна елха с академичните отличия - 8 срещу 5 за "Полета"...
    За разлика от предните му творби "Амадеус" се връща в 18 век и чрез прочутото съперничество между Моцарт - Том Хълс и Антонио Салиери - Ф.Мъри Ейбрахам лансира и интерпретира по изключително ефектен и завладяващ начин прастария конфликт между гения и таланта в изкуството и живота.
    В този си филм Форман борави с глобални проблеми, търси универсални метафори и затова успехът му е така безапелационно категоричен.
    С "Амадеус" той се връща отново в любимата си Прага, своечужд, с американски паспорт, но ангажирайки цяла група чешки артисти, начело с Яна Брейхова и консултирайки се по музикално-историческите въпроси с прочутия професор Зденек Неман.
    Колкото успешен и безспорен като постижение е "Амадеус", толкова критикуван и подценяван е следващият му опус- волната екранизация на прочутия през 18 век епистолярен роман на Шодерло дьо Лакло "Опасни връзки", излязъл на екран през 1989 г. под заглавието "Валмон".
    Както в "Рагтайм", така и във "Валмон" Форман тръгва срещу стереотипите.
    Той се отдалечава прекалено много от литературния първоизточник и вместо жесток и разобличаващ покварата и фалша на аристокрацията в навечерието на Великата френска революция, създава ведър спектакъл, филм, изпълнен с комедийни и фарсови сцени, лансира на екрана с много финес и пластична пищност една жизнерадостна младежка лудория с хепи енд, в която блясват и се запомнят Мег Тили като мадам дьо Турвел, Анет Бенинг като маркиза дьо Мертьой, Колин Фърт като Валмон и Фейруза Болк като Сесил и който печели две награди "Сезар".
    Гледал съм и версията на Стивън Фриърс, излязла година по-рано, която е вярна на оригинала, въпреки че всъщност е филмирана драматизация на Кристофър Хемптън и независимо че доскоро бях раздвоен в оценките си, смятам, че по - адекватен и отговарящ на духа на времето е "Валмон", който в интерес на истината и умело балансира между пикантерииите, младежките изблици и тъгата по крушението на житейските пориви.
    Промените в Източна Европа заварват Форман американски гражданин и професор в Колумбийския университет в Ню Йорк, където преподава от 1975 г.
    Той приветства демократизацията на своята родина, установява тесни контакти с тогавашния президент и дисидентски герой Вацлав Хавел, дори се съгласява да чете дикторския текст на документалния филм, посветен на него през 1991 г.
    Неколкократно се връща в любимата си Прага, но не допуска типичната интелигентска грешка да дава препоръки , да се глави за министър или да се излага като президентски експерт...
    Вместо това Милош Форман прави равносметка на своя живот в много искрената, почтена и увлекателно написана мемоарна книга "Човек казва истината"(1994), преведена у нас като "Повратна точка", в съавторство с Ян Новак, след което отново се захваща с режисурата и гастролите в малки, но запомнящи се епизодични роли при знаменити свои колеги.
    Запомнихме появата му първо при Майк Никълс в компанията на Джак Никълсън и Мерил Стрийп в мелодрамата от 1986г., носеща красноречивото заглавие "Изпепелени сърца", а през 2000 г. го гледахме в лъчезарно-романтичния режисьорски дебют на Едуард Нортън "Изкушението", в който сякаш играеше себе си-помъдрял и много преживял професор, емигрант от Източна Европа...
    В режисурата напомни за себе си с три филма, снимани за едно десетилетие, които, ако и да баха очаквани с голямо внимание и дълго и шумно коментирани, не донесоха очаквания категоричен успех за Милош Форман.
    Разбира се, това не бяха куриозни провали, нещо повече-те се очертаваха като фаворити в годините на излизането си, но ставаше така, че се появяваха други, по-сериозни съперници, които закономерно ги засенчваха.
    През 1996 г.излезе "Народът срещу Лари Флинт", брилянтна възтановка на борбите, които води пороноиздателят на "Хъслър" Лари Флинт за защитата на своя бизнес.
    Борби, в които той остава инвалид за цял живот, но доказва на американското правосъдие, че Конституцията важи за всички, особено що се отнася до свободата на печата .
    Уди Харелсън създаде една от последните си знаменити роли, но като цяло филмът се възприе по- скоро като шоу за една звезда.
    Абсолютно същото усещане остави у нас през 1999 г.гледането на "Човек на луната"-иначе скучен и обстоятелствен филм за кариерата на един слабо познат американски комик Анди Кауфман, който обаче бе изигран гениално-неподражаемо от Джим Кери и благодарение на когото монотонната иначе биографична драма зазвуча на финала като химн на творческия труд.
    В самия край на 2006г. Милош Форман представи в Мадрид последния си филм "Духовете на Гоя" със Стелан Скарсгаард.
    Рано е още за пространни анализи, затова се въздържам от коментар.
    Жизненият и творчески път на Форман са поучителни за нас.
    Той е нагледно доказателство за това как човек, надарен с разнообразни способности и умения-сценарист, кинорежисьор, продуцент, киноактьор, театрал - режисирал е успешна постановка на прочутата Брехтова "Опера за три гроша" на Бродуей през 1976 г., при благоприятно стечение на обстоятелствата, съчетавайки европейския си дух и талант и американската си предприемчивост и замах, успява не само да разгърне изцяло своя художествен потенциал, но и да постигне успехи, немислими за източноевропеец в неговата родина.
    Истината е, че отдавна Милош Форман е колкото чех, толкова и американец, колкото европеец, толкова и гражданин на света, в чийто филмов пантеон , сред безсмъртните му образци и жалони се открояват "Любовта на русокосата", "Полет над кукувиче гнездо", "Коса", "Амадеус", "Валмон".
    Творби, с които сме израсли, които са формирали нашия интелект и поведение и които са ни накарали да станем по-добри, по-смели, по-борбени и непримирими, към недъзите на обществото, в което живеем...
   



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories