bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Легендата Харисън Форд на 65 години

 

Harrison FordБорислав Гърдев

    Той е безспорната суперзвезда в целулоидния свят през последните 35 години.
    След него дойдоха Ал Пачино, Робърт де Ниро, Мел Гибсън, Том Круз, Том Ханкс, Кевин Спейси, Едуард Нортън.
    Когато беше по-лесно и безпроблемно...
    Пред очите ни Харисън Форд претърпя метаморфозата от нахакан и напорист младеж в "Американски графити"(1973) на Лукас до застаряващия спец по банкови защитни системи в "Защитна стена"(2006) на Ричард Локрейн, за да разберем, че дори и филмовите могули са подвластни на времето.
    Форд е вече 65-годишен, факт, който не може да се прикрие.
    Това води след себе си неизбежните елегични внушения, доколкото ние така привикнахме с екранното му присъствие, с леко изкривения му нос, с глъхнещия му говор, със забавените, но добре премерени действия и изпълнения с нега поглед, че признанието за почетната възраст закономерно изненадва.
    Винаги съм считал Харисън Форд за олицетворение на добрата същност на Америка, за почтения янки от мълчаливото мнозинство, благодарение на когото държавата САЩ гради обществен престиж и икономическо благоденстие.
    Той вдъхва респект и уважение и може би затова критиката му прощава снизходително гафовете в "Сабрина"(1995) на Сидни Полак, "Жив дявол"(1996) на Алън Пакула или "Холивудски ченгета"(2003) на Рон Шелтън, а феновете му преглъщат както уединението му в ранчото в Уайоминг, така и малко закъснелите му романтични увлечения, след като напусна съпругата си Мелиса Матисън, сценаристката на "Извънземното"(1982) и "Кундун"(1997), от която има две деца-Малкълм и Джорджия.
    Когато вземаш 25 милиона долара за филм, който трябва задължително да се гледа в целия свят и се казваш Харисън Форд подобни забежки са простени.
    Въпреки че дори и за него животът не винаги е бил райска алея.
    Той се ражда в Чикаго на 13 юли 1942 г. в семейството на рекламен шеф.
    С първата си жена Мери Марканд се запознава в университета, а с Мелиса Матисън сключва брак през 1983 г., разпаднал се 18 години по-късно.
    От 2002 г. той поддържа връзка с актрисата Калиса Флокхарт ("Али Макбийл").
    Пред учението предпочита театралните спектакли.Три години обикаля провинциалните сцени с постановките "Отгоре, отгоре", "Нощта на игуаната", "Тялото на Джони Браун", преди да се установи в Лос Анжелис с твърдото намерение да пробие в Холивуд.
    През 1964 г. се сдобива със седемгодишен договор с "Кълъмбия пикчърс", гарантиращ му седмичен доход от 150 долара.Появява се и в малки и незначителни роли в "Мъртвешка жега на въртележката"(1966), "Лов"(1967), "Време за убиване"(1968), "Пътуване до Шилоу"(1968), "Гетинг стрийт"(1970), без да забравяме за присъствието му в култовия антиконформистки филм на Антониони "Забриски пойнт"(1970).
    Неудовлетворен от постигнатото Форд разваля по собствено желание договора си със студиото и за да изхранва своето семейство работи като строител и дърводелец при богаташите в Холивуд, а самият той живее сред собственоръчно изработени мебели.
    Когато вече смята актьорската си кариера за по-маловжна, "Юнивърсъл" му дава шанс с нов договор.Получава поддържащи роли в по-добри филми като "Изстрели в Додж сити"(1972), "Желязната страна"(1976), "Герои"(1977), "Момчето от Фриско"(1979) и "Война и страст"(1979), както и в тв продукциите "Денят на Страшния съд"(1975) и "Династия"(1976).
    Упоритият труд, натрупаният опит и контактите с най-важните и меродавни фигури сред режисьорите дооформят оптимистичния завой в творческото развитие на Форд.
    Попадайки в ръцете на Лукас, Копола, Спилбърг, Сидни Полак, Алън Пакула, Ридли Скот, Майк Никълс, Питър Уиър, Филип Нойси, Роман Полански, Питър Хайъмс, Андрю Дейвис и Айвън Рейтман, той изгражда уверено, убедително и непосредствено характерния си екранен имидж на герой и защитник на справедливостта, на човек, движен от обстоятелствата по пътя на успеха, за когото най-важни си остават традиционните американски ценности.
    Изомително е как веднага след излизането на носталгичната мелодрама на Джордж Лукас "Американски графити"(1973) щастието каца на рамото му, без да го изостави и до днес.
    Следват знаковите епизодични изяви при Копола в "Разговорът"(1974) и "Апокалипсис сега"(1979), за да го поемат Лукас и Спилбърг в техните легендарни приключенски саги "Нова надежда"(1977), "Империята отвръща на удара"(1980), "Завръщането на джедаите"(1983) и "Похитители на изчезналия кивот"(1981), "Индиана Джоунс и храмът на обречените"(1984) и "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход"(1989).
    В тях, приел облика на авантюристите Хан Соло и Индиана Джоунс, Форд печели милиони фенове по света и взривява боксофисите навсякъде, където тези епопеи се прожектират.
    Успехът не завърта главата на Харисън и той остава здраво стъпил на земята.
    Разбрал, че с детски приключенски приказки от типа на "Звездни войни" няма да спечели сериозната публика и критика, Харисън Форд смело рискува, насочвайки се към авангардни фантастични драми като "Ловец на хуманоиди"(1982), към дръзки психологически трилъри като "Брегът на комарите"(1986) и "Безумецът"(1987), към по-свежи и нетрадиционни военни екшъни като "Командосите от Навароне"(1978) и "Улица"Хановер"(1979).
    Не е никак случаен категоричният му успех в "Свидетелят"(1985), за който е номиниран за "Оскар" за главна мъжка роля, последван от "Невинен до доказване на противното"(1990) и "Относно Хенри"(1991), играта му в блестящи комедии като "Работещо момиче"(1988) и "Шест дни, седем нощи"(1998), изявите му в мелодрами като "Сабрина"(1995) и "Иронии на съдбата"(1999), в психодрами като "Прозрачно минало"(2000) и във великолепните екшъни "Патриотични игри"(1992), "Беглецът"(1993), "Реална заплаха"(1994) и "Еър Форс едно"(1997).
    Не винаги обаче усилията му се увенчават с успех.
    Участва и в рискови проекти, на които предава ненужен престиж, тъй като се провалят-"Жив дявол"(1996).
    За щастие, сътрудничеството му с Робърт Земекис ражда касовия шлагер "Прозрачно минало"(2000), последван от предизвикателната драма за потъналата съветска подводница "К-19"(2002) на Катрин Бигелоу , от нескопосната, но много ведра приключенска комедия "Холивудски ченгета"(2003) на Рон Шелтън и от здравата кримка "Защитна стена"(2006) на Ричард Локрейн.
    А за да бъде кръгът затворен напълно Харисън Форд се връща към архетипа на зрелищното приключенско кино, обличайки за четвърти път одеждите на археолога-авантюрист Индиана Джоунс, под ръководството на Стивън Спилбърг.
    Днес Харисън Форд е прочут, богат и уважаван от публиката, от рецензентите и собствениците на киносалони. Получи и наградата "Сесил Блънт де Мил" за принос към седмото изкуство.
    Играта му е все така премерена и завладяваща, а в осанката му откриваме магичния отблясък на легендите Хъмфри Богарт, Кларк Гейбъл и Джон Уейн.
    Познавайки отлично неговата огромна взискателност и отговорност при избора на роли, както и това, че той държи да се концентрира само върху тях, а не и като продуцент и постановчик, аз ще продължа да очаквам с нетърпение всякака негова нова екранна интерпретация.
    Защото знам, че самото му присъствие на екрана е белег за качество и значимост.
    Защото повече от три десетилетия Форд не измени на амплоато си да изгражда силни и запомнящи се образи.
    Защото такива явления като него вече не се раждат толкова често-дори и в Холивуд
   

 



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories