bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Прозренията на един поет

 

Борислав Гърдев

 

 

    а това ли беше всичко?" се пита в едноименния роман Иван Маслов - алтер егото на автора Евтим Евтимов.
    Майсторът на любовната лирика - "Горчиво вино"(1981) и "Ако ти си отидеш"(1991) и на текстове за шлагерите на Веселин Маринов, Георги Христов, Панайот Панайотов, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Йорданка Варджийска, "Сигнал", "Щурците" и др.,се представя в нова и неочаквана светлина пред многобройните си почитатели.
    От предговора на Петко Тотев и от встъпителната бележка на самия Евтимов разбираме, че той, без да се изживява като дисидент, е писал книгата през 1987 - 89 г., когато и в неговото съзнание се извършва закономерния прелом, довел го до горчива преоценка на младежките му идеали и на възгледите , които напористо е защитавал.
    Подобно на Левчев, който след свалянето си от поста на шеф на писателския съюз, преосмисля миналото си в автобиографичния роман "Ти си следващият"(1998), и Евтимов, преживявайки подобен трус, първо минава през лечение в "Пирогов", а след това сяда пред белия лист.
    Комунистическите властници - интелектуалци изживяват своя катарзис след като паднат от власт и осъзнаят цялата несъстоятелност на идеологията, която са защитавали, както и низоста и нравствената укоримост на своите тежки компромиси, с цената на които са оцелявали и са катерили стълбата на управленската йерархия.
    И Евтим Евтимов преди 20 години доживя да стане главен редактор на официоза "Литературен фронт", който не излиза вече от 6 години, и да бъде свален от поста си от самия Тодор Живков, заради печатаните в него крамолни публицистични материали за съветската история, излизали в края на 80 - те години в такива престижни издания като "Огонек", "Новий мир", "Литературная газета" и "Знамя".
    У нас правешкия диктатор Тодор Живков смята да не се съобразява с Горбачовата перестройка, тъй като предвидливо се е преустроил още през 1956 г. и на всеослушание пред конференция на младите писатели заявява с назидателен тон :"Няма да позволим на главния редактор да обърква българския народ с такива неверни публикации и да превръща вестника в притурка на "Литературная газета"!
    Следва уволнението, горичовото кафе, което Евтимов пие в кабинета на Първия и за което подробно ще пише след неговото сваляне, както и катарзисната равносметка, родила романа "За това ли беше всичко".
    Не крия, че прочетох творбата с интерес и напрегнато очакване.
    Твърде много станаха напоследък свидетелствата на тогавашните грешници, които със задна дата осъзнават подлостта и коварството на времето на "наливането на основите", в което и те имат своя съществен принос.
    В тази насока ми направиха впечатление "Разгневеното слънце"(2007) на Рангел Игнатов, "Лека ни пръст"(2008) на Богомил Райнов, както и впечатляващият със своя критичен патос поглед "от другата страна на огледалото", демонстриран от Петър Константинов в заключителния роман от неговата трилогия "Синият аметист" - "Разпятието"(2005), посветен именно на преломните за България години, включващи Втората световна война и приключили със смъртта на Сталин.
    "За това ли беше всичко" е роман, писан от поет.
    Роман, почиващ на документална основа и свято тачещ традициите на българската и руската класическа литература по отношение проникновеното психологическо и нравствено разкриване на образите.
    Той е по - скоро роман мистерия, роман - моралите, отколкото така втръсналите ни в миналото опуси, тип "Оптимистична трагедия".
    Книгата следва високите морални хоризонти на Солженицин да не живеем живот в лъжа и особено уроците на Достоевски, чиято легенда за Великия инквизитор от "Братя Карамазови"(1880) така е обсебила поетическото внимание на Евтимов, че той направо използва метафоричния образ на сатанизирания инквизитор, който е едновременно олицетворение на престъпленията, при това извършвани срещу свои в една мрачана и отвратителна по своята зладейска същност епоха, но е и метафоричен знак на съвестта, измъчваща главния герой Иван Маслов, съратникът на Трайчо Костов, борецът срещу фашистката диктатура, усърдният управленец , който в един момент е галеник на режима, а само след миг, при следващото завъртане на рулетката, е вече негова скъпа жертва.
    Маслов е обобщен образ на комуниста - идейник, вярващ в правдата на Сталиновото дело, който в името на светлото утре мачка и насилва бедните селяни да влизат в кооперативите, преследва безкомпромисно класовия враг и накрая попада на мястото му, обвинен, че в бандата на Трайчо Костов подпомага предателя Тито и английския империализъм.
    В лицето на Иван Маслов откривам и черти на поета Евтим Евтимов, славословил партията - ръководителка и сурово наказан от нея и нейния пръв ръководител след най - малкия демонстриран опит за инакомислие и самостоятелно действие.
    Всъщност в "За това ли беше всичко" грешките на култовото време се използват като претекст за цялостно преосмисляне на погрешния модел на социализма, ноложен силово у нас от щиковете на сталиновите "освободители".
    Евтимов отива и по - далече.
    Там, където нито Рангел Игнатов, нито пък Левчев имат желание да проникнат.
    Той осъзнава, че борбата на комунистите в антифашистката съпротива е била дълбоко користна и зависима от външните фактори - победата на Червената армия и принадлежността ни към сталиновия Съветски съюз.
    Че всъщност въпросът наистина по ленински е бил "Кой кого?", кой ще надделее и ще вземе властта, за да я консумира безгранично и жестоко да се разправи със своите противници и конкуренти.
    За които е без значение дали са монархо - фашисти, слуги на царя, последователи на Никола Петков или членове на бандата на Трайчо Костов.
    Целта е вулгарно ясна - стани, махни се и умри, за да ти седна в креслото, да си оправя живота и да затъна до шия в престъпления и предателства.
    По тази логика е резонно убиецът на Никола Петков Трайчо Костов да бъде отстрелян, защото си позволява да мечтае за икономическа независимост на България от СССР, а заедно с него към ямата да се отправят и негови съратници, които съставляват и прословутата му банда.
    Маслов удържа на инквизициите на своите, загубвайки обаче жена си Донка, отказала се от него и лишила го от единстевоното му дете , та дори доживява смъртта на Сталин на 5 март 1953 г.
    Това, което обаче допълнително го сломява, е срещата му в затвора с Железния, неговият мъчител по процеса от 1942 г., същият, който уж е убит от народното правителство, а след това се оказва, че вярно му служи, докладвайки където трябва за разговорите на новите противници на новата власт...
    Затова е и логично, обикаляйки до безпаметство двора на зандана в компанията на монархисти, фашисти, легионери, земеделци, комунисти, бивши началници на полицията и агенти, които се движат един зад друг, заедно със своите жертви "като че ли нищо лошо не се е случвало", Маслов - Евтимов да изкрещи финално и трикратно "За това ли беше всичко"?

 

Евтим Евтимов, "За това ли беше всичко", роман, С., 2008, изд.къща "Персей", редактор Пламен Тотев
   


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories