bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Дългото завръщане на "Тихият Дон"

на Сергей Бондарчук

 

 

Борислав Гърдев

 

     ПО МОЕ скромно мнение романът на Шолохов "ТихиятДон" (1940) е сред безспорните класически творби на руската литература на 20 век.
Това го заявявам съвсем отговорно, знаейки много добре какво ретроградно мислене е имал ортодоксалният болшевик Михаил Шолохов и колко години Солженицин и неговите последователи критикуваха прехваления автор в плагиатство при писането на епопеята.
    Аз също съм се замислял възможно ли е 20- годишен младеж така скрупольозно и точно да познава и описва атмосферата, йерархията и действията на руската армия в Първата световна война-при това на най-важните участъци на фронта в Източна Прусия и Австро-Унгария, както и мащабът и обхватът, с които е пресъздадена в детайли цялата трагедия в Донския край по установяването на новата власт, но така или иначе и до днес се приема, че Шолохов е авторът на романа, а неговата значимост на една първокласна класическа трагедия за разлома на стария казачески свят и за смачкването на устрема му за свободен, самостоятелен и състоятелен живот от желязната червеноармейска пета, си остава безспорна.
    В моята класация на най-значимите руски романи, посветени на Първата световна и Гражданската война, "Тихият Дон" си остава в първата тройка, заедно с "Бялата гвардия"(1927) на Булгаков и "Доктор Живаго"(1957) на Пастернак.
    Има и още нещо и то е свързано с намесата на политиката при оценката и канонизирането на литературните творби в комунистическите държави.
    За мен е безспорно , че без подкрепата на Сталин "Тихият Дон" не само че нямаше да излезе, не само нямаше да получи безпроблемно така нужната му популярност, но и не би се превърнал в явление на световната литература.
    Самата публикация на четвъртия, последен том на епоса на Шолохов през 1940 г. е чудо, сравнимо с излизането 11 години по-късно у нас на романа "Тютюн" на Димитър Димов.
    И все пак романът се издава, налага се на читателското внимание със своя безкомпромисно правдив език и с усета си към трагедийното осмисляне на раждането на Новия свят и закономерно получава Сталинска премия за литература първа степен.
    А че естетическият усет на Йосиф Висарионович не му изневерява и този път-не случайно той така цени и съхранява до края на дните им именно Пастернак и Булгаков -е повече от сигурно.
    Вероятно за това "Тихият Дон" е единственият роман в руската литература, отличен със Сталинска и с Нобелова (1965) премия...
    За разлика от младите български зрители аз добре помня екранизацията на "Тихият Дон" на Сергей Герасимов от 1957 г.
    Дори наскоро отново си я изтеглих , записах на диск и гледах с огромно удоволствие.
    Великолепна адаптация, образцов пример за кинороман по Герасимовски, чудесна работа на оператора Владимир Рапопорт и композитора Юрий Левитин и сполучливо изградени централни образи от Даниил Илченко - Пантелей Мелехов, Пьотр Глебов - Григорий Мелехов, Елина Бистрицка - Аксиния и Зинаида Кириенко - Наталия Коршунова.
    Затова и съвсем основателно в справочника "В света на киното", том 2, 1982, стр.490 е посочено с апломб:"Тихият Дон" се налага в съветското кино със строгата си композиция и с художествената правда на Михаил Шолохов".
    Съвсем заслужено тази версия на Герасимов получи Голямата награда на фестивала в Карлови вари през 1958 г., бе също канонизирана и превърната в кинокласика след огромния си световен успех.
    Сергей Бондарчук мечтае дълги години да пристъпи към снимане на филм по "Тихият Дон", недоволен от Герасимовата адаптация.
    За първи път за проекта му прочетох във вестник "Телевизия и радио" през далечната 1978 г.
    Тогава той бе всесилен началник и властелин на съветското кино - всъщност секретар от вече 7 години на Съюза на съветските кинематографисти , като бе посочено, че ще снима филм от 12 серии.
    Логично беше тъкмо той да заснеме новата версия на романа на Шолохов, тъй като бе вече утвърден майстор - епик, умеещ сполучливо и понятно да екранизира руската класика в лицето на Толстой ( "Война и мир") и Чехов ("Степ"), а и имаше опит в екранното претворяване света на Шолохов със "Съдбата на човека" и "Те се сражаваха за родината".
    По традиция той получи приживе съгласието на Михаил Шолохов да направи своята екранизация и написа с присъщата си сериозност и амбиция сценария за бъдещия филм.
    Доколкото знам Шолохов и Бондарчук са говорили последно за творбата през 1985 г. и след полученото принципно съгласие големият режисьор е можел да започне снимки.
    Само че първо е трябвало да завърши поредният си епичен замисъл по Пушкин "Борис Годунов"(1986), а след това...
    След това доживява развенчаването си на Петия конгрес на Съюза на съветските кинематографисти, провел се през май 1986 г., където е подложен на жесток остракизъм и сурова критика за официално налаганото му канонизиране като класик - получил е Сталинска премия за ролята си на Тарас Шевченко през 1951 г. като на следващата година става направо народен артист на СССР(!), за огромните разходи, свързани с реализацията на "Война и мир ", за подтискането на гения на Андрей Тарковски и за прекалено многото му задгранични командировки...
    Бондарчук е свален от власт.Като редови кинематографист е принуден да обикаля чиновническите кабинети и да моли като просяк пари за "Тихият Дон".
    Сумата, която иска е колосална - 20 млн.долара, а на мода по съветските екрани тогава са боевиците, трилърите и гневните младежки хитове от рода на "Малката Вера" и "Наричат ме Арлекино".
    Освен това самото име е вече афоресано.
    Спомням си го в едно интервю от края на октомври 1989 г.
    Журналистът разговаряше с него в дачата му в Подмосковието, където се бе усамотил и отдал на рисуване и майсторене на дървени скулптори.
    Приличаше на повален лъв, претърпял жестоки поражения в схватките с новото ръководство на филмовия съюз около Елем Климов.
    Но все пак говореше не само с болка, но и с достойнство...
    Това ме наведе на мисълта, че няма да се откаже от проекта на живота си.
    Все по това време на страниците на флагмана на перестроечния печат - сп."Огоньок" се бичуваше идеята не само държавата, но и кооперативите да дават пари за новата екранизация на "Тихият Дон", тъй като в нея щял да играе главната роля британският педераст Рупърт Еверет...
    След това аз загубих интерес към усилията на Бондарчук, а руските филми изчезнаха от българските екрани.На 20 октомври 1994 г. разбрах, че Сергей Бондарчук е починал, а едва през лятото на тази година отново се зарових в проучване на неговата съдба.
    И изведнъж се оказа, че той все пак е заснел новата версия на "Тихият Дон", но така и не е успял нито да довърши работата по нея, нито да доживее премиерата й.
    Във време на върховно разочарование и безсилие на Бондарчук се обаждат от Италия.Представители на продуцента Енцо Рисполи му предлагат да започне снимки по романа на Шолохов.Италианският мениджър планира снимането на 10 - серийна тв продукция на английски за световно разпространение, 3 часова киноверсия и налагането в главните роли на популярни западни актьори като Рупърт Еверет - Григорий, Ф.Мъри Ейбръхам - Пантелей, Бен Газара - ген.Секретов и младата французойка Делфин Форест - Аксиния.
    Предполагам как се е чувствал големият киномайстор с каква мъка се е съгласил на тези компромиси, но все пак той приема предложението, подписва договора и пристъпва към началото на снимките в Подмосковието и на Дон.
    По тъжна ирония на съдбата първият снимачен ден е на 19 август 1991 г.Тогава кликата на Генадий Янаев сваля за кратко от власт амортизирания баща на перестройката Михаил Горбачов.
    Моето поколение помни бунтът на Москва, защитата на руския парламент от Елцин и Руслан Хизбулатов, връщането на Горбачов, обявяване независимостта на Русия и началото на разпада на съветската империя, приключил бързо и безпроблемно с Беловеждките споразумения по Коледа на 1991 г.
    По това време Бондарчук снима - упорито, настървено, в транс, по 13 часа в денонощието.
    Филмът - независимо от големите трудности около него- е завършен за 11 месеца през август 1992 г.
    След това Бондарчук отлита за Рим и започва работа по монтажа му.
    Работейки усърдно в началото на 1993 г. успява да осъществи грубия монтаж на целия заснет материал, както и финия на няколко възлови сцени.
    За окончателния монтаж, озвучаването и ваденето на сигналните копия може само да мечтае.
    Рисполи фалира, а целият заснет материал от 160 000 метра изчезва от студиото, след което става ясно, че е в банката, финансираща проекта - "Национале дел лаворо".
    Бондарчук е убит приживе.На 20 октомври 1994 г. той склопява очи.
    А през следващите 12 години битката за връщането на лентата в Русия поемат неговите близки и родственици.
    Явно на Елцин не му е било до "Тихият Дон".
    Но след като на власт идва Путин, а Съюзът на руските кинематографисти е поет от Никита Михалков, единственият, защитил го през 1986 г., нещата тръгват към щастлив край.
    Рисполи се съгласява на сделка.Той продава на Константин Ернст, генерален директор на Канал Първи, лентата за 4 милиона долара, като за успешната сделка лобират и шефът на "Мосфилм" Карен Шахназаров, а и самият президент Владимир Путин чрез бившия италиански премиер Берлускони.
    Накрая филмовият материал се озовава в Москва.Преди да започне работа по него, синът на киномайстора, постановчикът на прочутия "Девета рота" Фьодор Бондарчук разбира, че са платени правата за картината само за Русия и ОНД.
    За останалия свят Рисполи ще решава как ще разпространява филма, опитвайки се да осъществи отново своята и на Сергей Бондарчук мечта за международен успех...
    И все пак синът с присъщия му хъс, устрем и огромно желание, пристъпва към завършека на филма, доказвайки на практика, че е продължител на татковото дело и че с гордост може да посочи отличителните черти на "баща ми в мен".
    Фьодор осъществява финия монтаж, свежда материала до 7 серии с обща продължителност 6 часа , разчитайки на съпричастността на продуцента Инокентий Малинкин и най-вече осъществява адекватно руско озвучаване на ролите на западните звезди от Максим Суханов - Рупърт Еверет, Марина Зудина - Делфин Форест и Сергей Гармаш - Ф.Мъри Ейбрахам.
    За около година окончателната работа по филма приключва и на 7 ноември 2006 г. е неговата дългоочаквана премиера по Първи канал.
    Прегледах отзивите в руската преса и както и предполагах оценките за сериала се оказаха диаметрално противоположни.
    В Донския край закономерно бяха разочаровани , открих и хапливи оценки за качествата на екранизацията и дали е била нужна нейната реанимация - в"Независимая газета" и "Политика"...
    Като че ли най-балансирана и премерена в критичната си оценка е Елена Ланкина от "Московские новости" на 3 ноември 2006 г. - "Тихият Дон"- триумф или провал", без да забравяме и полемичната статия в РИА "Новости" на Яков Богомолов от 24 ноември 2006 г. "Вуйчовият сън" за "Тихият Дон".
    Но това и следваше да се очаква - никой не е пророк в собствената си страна.
    Твърдя, че Фьодор Бондарчук се е придържал стриктно към бащиния си замисъл.Но все пак завършекът е негово дело.Той решава да вкара и задкадровия текст от автора, четен неподражаемо от вездесъщия Никита Михалков, за когото това е последния бонус от фамилията Бондарчук, той поема и риска за руското озвучаване на ролите на западните звезди.
    Смятам, че е Фьодор Бондарчук се е постарал да подобри бащиното си наследство, запазвайки духа и внушенията на оригинала.
    С всичките си недостатъци "Тихият Дон " на Сергей Бондарчук е впечатляваща кинотрагедия, реализирана със страст и неподражаемо деликатен патос.
    Вярно е - това е старомодно кино.Но старомодно в добрия смисъл на думата.
    То държи сметка за качеството на литературния първоизточник и скрупольозно го претворява на екран, запазвайки инвенциите на Шолохов и основните сюжетни линии и герои.
    Филмът е ефектен, зрелищен, мащабен, патетично-лиричен.
    Той казва цялата сурова истина за жестокия прелом във второто десетилетие на 20 век на Дон, за разрушаването на стария мир на казаците, за тяхното неуспяло антиболшевишко въстание, за зверствата , с които се налага съветската власт, олицетворявана от главореза Михаил Кошевой, за рухването на мечти и надежди за щастлив, достоен, спокоен и перспективен живот, живот не в лъжа и по Божиите закони...
    Вярно-битът и нравите са експонирани прекалено пищно и стилизирано от сценографа Данило Донати ("Калигула") и оператора Даниеле Нануци, остава усещането за експортна етнографска зрелищност и атрактивност с натрапчиво показваната дървена вятърна мелница и със запазените старинни църкви, но пък атмосферата на романа е запазена, а пък с наложения руски дублаж и западните актьори изведнъж и като на магия добиват руски облик...
    За въздействието на сериала допринася и прочувствената музика на Луис Бакалов, която има съществен принос за емоционалното въздействие на целия филм.
    Специално на мен много ми допадна въвеждащата тема, която се оказва отличителен щемпъл не само за началото на всеки епизод, но и за филмао като цяло. Фьодор Бондарчук се стреми усърдно да запази и доразвие силните страни от замисъла на Бондарчук-старши, а именно проникновеното и обхватно развитие на сюжета, съхраняване на патоса и духа на романа, умелото и вещо ръководене на плеядата актьори, ангажирани в снимките.
    Смятам, че с втория план Сергей Бондарчук се е справил безпогрешно.
    Цяла фаланга знаменити руски актьори не само проговарят най-накрая на родния Шолохов език, а не на този на Шекспир, но и създават галерия от ярки, сочни и запомнящи се образи.
    Това се отнася и за по-малките роли, които правят Иван Лапиков - Иван, Николай Караченцов - Щеглов, Александър Безпалый - Прохор и самият Сергей Бондарчук като достолепният генерал Краснов, и за децата Артур Макаров - Мишатка и Ира Мартиросян - Полюшка, но и за по-възловите роли, претворени безупречно от Андрей Руденски - Евгений Листницки, Генадий Карлович - Валуа-ген.Листницки, Борис Шчербаков - Степан и Юлия Живинова - Дуняша.
    Силно изненадват и впечатляват с правидивите си изяви Владимир Гостюхин като Пьотр Мелехов и особено Наталия Андрейченко, създала изключително силния образ на Дария.Смело може да се каже,че техните интерпретации са върхови в кариерата им като смъртта на Пьотр Мелехов и кървавото отмъщение за нея от Дария
се врязват дълбоко в съзнанието ни и остават там като емблематични знаци.
    Умишлено отделям семейният принос на съпругата и дъщерята - Ирина Скобцева и Альона Бондарчук.
    Куриозното е, че за изключително важния за сюжета образ на Василиса Илинична продуцентът Рисполи е разчитал на шведска актриса и само неотложните й ангажименти са дали възможност в последния миг състезанието да спечели една от гранддамите на руското кино Ирина Скобцева ("Отело", "Война и мир", "Избор на цел", "Степ", "Отец Сергий").
    С присъщата си скромност и сериозност задълбочено и достоверно тя пресъздава прекрасния образ на мъченицата Василиса - стожерът на фамилията, който се нарежда сред най-важните и съкровените в руското кино.
    Альона Бондарчук като Наталия Коршунова избягва умело конкуренцията със Зинаида Кириенко и набляга на трагичната обреченост и безкористното себераздаване в името на семейството , с чиито най-ценни качества се отличава и този величаво-трагичен персонаж.Незабравимо е и злодейското излъчване на противния убиец от ЧК и властелин на новия живот Михаил Кошевой, пресътворен неподражаемо от Михаил Васков.
    Сред ангажираните чуждестранни актьори има свежи находки като Лоренцо Амато - Митка Коршунов или Бен Газара, съумял с няколко едри щриха да представи жестокия и коварно-самодоволен ген.Секретов.
    Изключителен успех като Пантелей Прокопиевич Мелехов инкасира Ф.Мъри Ейбрахам.
    Без да се натрапва на зрителя, с много вещина и любов той гради портрета на колоритния и проклет Панталеймон, като във възловите сцени като смъртта на Наталия или завръщането на Григорий , окичен с първия му орден за храброст, демонстрира висша актьорска класа.
    Ейбрахам е успял да проникне в тъмната и сложна душа на своя герой и е създал образ, съпоставим с конгениалния му успех като Салиери в "Амадеус" на Милош Форман.
    Делфин Форест е определен провал за постановчика.Младата френска актриса влага много старание и типичен галски чар, но от това нейната Аксиния не става нито по-въздействена, нито пък жизнено-убедителна.
    Основателно Елена Ланкина от "Московские новости" изтъква липсата на дълбочина и вътрешна сила в нейната версия на Аксиния, като е съвсем естествено, че никакво сравнение с постижението на Елина Бистрицка не може да се прави.
    С избора на Рупърт Еверет-или по-точно с налагането му-Рисполи и Бондарчук поемат огромен риск.
    Явно продуцентът е търсел ориенталската харизма за актьора, който да се пребори с ореола на Григорий Мелехов, като пример за подражание е бил Омар Шариф като д-р Юрий Живаго.
    Признавам, че и за мен първоначално подходът ми се стори крайно несериозен и екстравагантен.
    След гледането на 7-те серии на филма обаче си промених мнението.
    Еверет не е и не може да бъде Пьотр Глебов.
    Но истината е, че той е приел предизвикателството, знаел е добре с каква роля се нагърбва, работил е сериозно , усилено и задълбочено и като цяло се е справил с толкова отговорната задача.
    Нещо повече-Еверет, когото основно свързваме с лековати комедии от типа на "Сватбата на най-добрия ми приятел" или с мелодрами от ранга на "Почти идеално" се справя прилично с драматичните сцени, с които е изпълнен сериалът, като на финала той е вече изцяло в кожата на Григорий Мелехов , спечелвайки напълно нашите симпатии.
    Правейки рекапитулация на постиженията и пропуските на филма и отчитайки обективно неговата трагична съдба, покриваща се напълно със сюжета му, считам, че лебедовата песен на Бондарчук е достоен завършек на голямото му творческо дело.
    Пак повтарям - това е старомодно, но добре поднесено кино, със замах и мащаби, каквито вече са немислими, но все пак снимано почтено, амбициозно и с жертвен ентусиазъм.
    Може и да прозвучи кощунствено за някои, но аз смятам, че след като утихнат следпремиерните страсти и емоции, "Тихият Дон"- версия на баща и син Бондарчук, ще заеме полагащото му се място в днешното руско кино, във фалангата на спорните, но и много обсъждани и популярни екранизации като "Децата на Арбат", "Майсторът и Маргарита" и новата версия на "Доктор Живаго".
    А това е наистина желан финал за творческото развитие на киномайстора Сергей Бондарчук.

 

 

 



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories