bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

       

Романистът Марлон Брандо

 

Борислав Гърдев

 

    Три години след смъртта си един от най-големите американски актьори и режисьори Марлон Брандо продължава да изненадва и напомня за себе си.
    Оказа се, че той не само е сред най-великите интерпретатори на сцената и екрана, но е и много добър и забавен белетрист.
    В това се убедих още като четох мемоарите му "Песните на мама"(1994), в които наистина има забележителни страници, поднесени от майстор-пластик, свързани както с детството му, така и с професионалната му реализиция и опита му в света на медитацията.
    В същата тази книга той отбелязва малко лицемерно в началото на глава 58:" През десетте години между "Формулата" и "Новакът" не изиграх нито една филмова роля, освен тази в "Сух бял сезон", понеже не ми трябваха пари. Беше ми приятно да се занимавам с други неща: да пътувам, да изследвам, да изучавам."
    Големият Марлон скрива от нас прелюбопитния факт, че през 1982 г.вниманието му основно е заето с работата по романа "Фан-тан" в съавторство с Доналд Кемъл(1934-1996).
    А писането на тази необичайна книга е изпълнено с толкова перипетии, че заслужава отделно изследване или тв филм за канал "Дискавъри".
    Всъщност първоначално художникът, редакторът и режисьорът Кемъл, автор на прочутия новаторски филм "Представление"(1969), харесан и от самия Брандо, нахвърля през май 1979 г.- 165 страници от бъдещата история, но едва през 1982 г., когато установява контакт с Брандо на остров Тетиароа и след като на 7 юли 1982 г. сключват договор с издателство "Пан", работата тръгва с пълна пара.
    Според писмо на Марлон Брандо до Кемъл: "Ние веднага ще напишем книгата, която ще се базира върху историята, измислена от теб..."
    Доналд Кемъл получава аванс от 100 000 долара и в периода 1982-1983 г. написва незавършената версия на романа-без осма глава "Мъдростта на перлите", спазвайки изискванията на предварителните разговори и първата разработка, написана от Марлон Брандо.
    Постепенно работата зацикля, Брандо има връзка със съпругата на Кемъл- Чайна Конг, не желае да види "Фан-тан" нито като книга, нито пък като филм, през 1988 г. съвместният им проект "Джерико" претърпява фиаско, Доналд Кемъл продължава да режисира филми и загубва интерес към романа.
    Съвсем неочаквано през 1993 г. Брандо пише сценарий на "Фан-тан", използвайки предварителните бележки с регистрирани авторски права.
    Три години по-късно, на 24 април 1996 г. Кемъл умира, а на 1 юли 2004 г. го последва и Брандо.
    Въпреки очакваният провал след смъртта на двамата автори, още през 2004 г. нещата тръгват към оправяне.
    Дейвид Томсън е нает от посредниците на Брандо и Кемъл и по молба на издателя от "Алфред Нопф" Сони Мехта, обработва осма глава на романа, съобразно оставените от Кемъл записки и независимо от явно пришития допълнително финал довършва начинанието в един приемлив и възхитителен вид през 2005 г., когато и излиза книгата в САЩ.
    Две години по-късно тя е преведена на български от Силвия Ненкова за издателство "Калпазанов".
    "Фан-тан" е роман за морски приключения, фатално- бравурна любов, за съдбата човешка (заглавието насочва към китайска хазартна игра) и за оцеляването в един жесток и объркан свят, по принуда свързващ Изтока и Запада.
    Капитан Анатол Доултри излиза от затвора в Хонконг и се запознава с чаровната измамничка Лай Чой Сан-модернизирана и злодейска версия на Чо Чо Сан.
    Двамата сключват сделка за ограбването на кораба"Чоу Фа", превозващ сандъци със сребро, като договорената за шотландския морски вълк Доултри сума е 400 000 долара, фантастична за 1927 г., когато се развива действието на романа.
    Внедрен като радист на "Чоу Фа", Доултри подпомага превземането му, както и отмъкването на сандъците със сребърните слитъци.
    Така той си изпълнява задължениято си към амбициозната китайка.
    Само че...
    Оказва се, че откраднатото сребро е негодно за търговия. Компенсацията са 307-те перли, намерени при претърсването на кораба, чиято равностойност е около 400 000 долара.
    И тук е неочакваната и бляскаво експонираната от Дейвид Томсън развръзка.
    Доултри прелъстява Лай Чо Сан и прекарва с нея незабравима нощ на изтънчени и перверзни сексуални наслади, след което отмъква перлите й и с помощта на приятеля си Барни и на своя кораб "Морски шанс", изчезва в небитието.
    Бясната Лай Чой Сан се заканва да го преследва до края на света...
    Умишлено нахвърлям в едри щрихи сюжета, за да се разбере каква увлекателна , атрактивна и компетентно написана история са замислили Брандо и Кемъл.
    Ако и за двамата този им опит да е литературен прощъпалник, те съвсем не желаят да бъдат взети за графомани.
    Кемъл ходи до Хонконг, прави основни проучвания за бита, за морските съдове, за тогавашната объркана и кървава китайска история и дори установява, че героиня, подобна на Лай Чой Сан, действително е съществувала и се е подвизавала в Южно китайско море!
    Романът е написан ерудитски-иронично.
    В него се чувства мощният импровизаторски талант на Брандо, един от най-проникновените познавачи на човешката природа, както и аристократичният повествователен стил на Кемъл, от чиято конвергенция се получава забележително-забавен текст.
    Двамата сякаш предугаждат както засиления интерес към Китай- особено от 80-те години на миналия век насам, задълбочаващият се процес на интеграция- културна, икономическа, светогледна и сексуална- между Изтока и Запада, а в добавка възраждат интереса към вкусните, забавни и поучителни морско-приключенски четива и филми, с които англо- саксонската култура само може да се гордее.
    Независимо дали ще се сетим за "Робинзон Крузо", "Капитан Блъд", Бунтът на Баунти", в чиято екранизация от 1961 г. на режисьора Луис Майлстоун в главната роя на капитан Флетчър Крисчън се изявява самия Брандо, или за актуалната хитова трилогия "Карибски пирати".
    "Фан-тан" е приключенска сага с ненатрапчиво прокарани актуални внушения, като проблемът за човешката алчност, осмян така ефектно в последната й глава, напомня удивителния финал на прочутия роман на Б.Травен "Съкровището на Сиера Мадре"(1946).
    Харесва ми и начинът по който са изградени трите централни персонажа.
    Анатол Доултри е алтер егото на Брандо. Докато четях книгата си представях младия Марлон Брандо в неговите одежди, тъй като имам трайни спомени от играта му в "Бунтът на "Баунти"(1961) и "Моритури"(1965).
    Лай Чой Сан олицетворява красотата, покварата и отмъстителността на Изтока и съм 100% убеден, че и Брандо и Кемъл са имали някакъв прототип от филмовия бизнес, чийто черти добре са познавали. Тъй като сега само мога да гадая, смятам, че най-близко до правдивия й образ се доближава Луси Лиу, още повече, че самият Тарантино я използва за първата серия на "Убий Бил"(2002).
    Колкото до Барни, кой знае защо за неговия образ ми напомня прочутата негърска звезда от близкото минало и набор на Брандо - Сидни Поатие.
    Без да се вземат прекалено насериозно, но стриктно спазвайки правилата на доброкачествената забавна литература Брандо и Кемъл създават ярък, пищен и забавен роман, в който откриваме и бляскави страници, достойни за перото на някой класик.
    В съзнанието ми например се запечатва затвора в Хонконг, първата среща на Доултри с Лай Чой Сан, тайфунът, който едва не помита кораба на китайката "Железният дракон", преди да се приюти на остров Пратас, както и легендарната интимна сцена между Лай Чой Сан и Доултри на края на романа, който като атмосфера и страст напомня "Последното танго в Париж"(1972)- с една от култовите интерпретации на Марлон Брандо или късните опуси на Антониони от типа на "Идентификацията на една жена"(1982), Отвъд облаците"(1995) или "Опасната страна на нещата"(2004).
    "Фан-тан" е приятно и стойностно зрелище, незабравимо преживяване, което си струва похарчените пари и отделеното време.
    С него ние дообогатяваме и дооформяме представата си за една от най-значимите фигури на целулоидния свят през последните 6 десетилетия Марон Брандо.
   

    "Фан-тан", роман, С.,2007, изд."Калпазанов", преводач Силвия Вангелова Ненкова



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories