bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

    

 

Поп, Рок ... и Бог®

 

 

The BeatlesБоримир Фурнаджиев

  
   

    Обикновено мъжките срещи се осъществяват в питейни заведения по целия свят. Някой ги наричат, барове, пъбове и бистра, но у нас си са едни кръчми, от всякакъв тип. С различни подредби и кухни, но с една обща черта, уютни за мъжете, топли и с различни питиета.
    Такава в махалата беше "Сивия кон" без да придиряме на солената супа, студените кюфтета и поразредената ракия, но не повече от 40 % вода. Обаче пък за компенсация, бяха големите гърди на Цура зад бара, които всички обожавахме и си ги наглеждахме, ей така през пет-шест минути, уж случайно спирахме поглед на тях.
    Питиетата пък на редовните посетители бяха на ниво. Бирата студена, ракията разредена, но далече под споменатия процент, а след четвъртата чашка избуяваха приказките - "благия моабет", за който всички бяха дошли.
    Регулярните ни срещи в петък вечер заангажираха поне три маси, пет - шест цепеници в печката и две трети от времето на Цура да сервира. А и тя по често забърсваше масите навеждайки се неволно напред, за да видим ... , е имаше какво да се види.
    Нея вечер, с дълбокомислено разбиране, присъщо само на коньовичари слушахме Попа. Беше много ядосан, та чак брадата му потреперваше. И мустаците също. Мустаците ги беше пуснал почти до долната си устна, понеже нямаше горе един и долу два зъба. А ги нямаше защото се беше бил в неравна битка с двама от Западния парк, но това е друга история. Сега явно беше люто ядосан на простотиите на хората, щото отвори дума срещу големия си шеф, тоест срещу Бога:
    - Няма умномер, щото ще стане война - говореше Попа.
    Попа носеше гръмкото име Игнатий, а и онова дето му бяха дали неговите също беше странно - Миряний.
    - Няма и защо няма? Защото и Господ не иска да сме умни. И да го стигнем - продължи да нарежда - А бе, той един език не дава да имаме общ, та друго ще даде. Що умеша езиците на вавилонската кула, та още тогава хората да се изтрепят. И да не може да си кажат по някоя дума. Щото и Господ горе е един голям компютър, ама и този компютър греши и забива некой път. Добре, че Сатаната проби защитата, та даде на хората телефона и смс-ите. И другото, там с картинките да може човек да си прати и види нещо. И хубаво и свежо и голо. Защо да не гледа, ми, то човек като погледа, погледа и хайде, поиска си. И к`во лошо. Дечица се раждат. Щото без деца нема живот. А вие си представете, че всички сме отдадени на Бога. И отпрашим по манастирите. И се молим и се отдаваме нему, до де ни прибере. И после, всички при него. И манастира умира. И като няма слуги няма и Господ, нали така? Той защо така ни ебава. Нали ни е баща?
    Нали се развива. К`во, че ще го стигнем и идем при него с оная - Вавилонската кула?
    Е, ми ще ни посрещне, ще говорим и ще му носим божиите дела. Той нали си е вечен и е напред с материала, що не ни гледа бащински. Да ни учи. А и ние да му се изрепчим. Баща е, ама и той греши. Що създаде Ева. Добре, да кажем, че не са яли от дървото. Нали след месец, след два, като се оглеждат и се чудят, кое за какво е пак ще се сетят, че ония работи, може, така да ... се употребят. Иначе за какво са им. Само за пишкане? Ако не се сетят значи са безполови. Ми тогава да беше направил още няколко Адамовци, ем и каре можеше да си заформят. И да си лафят. Абе, може да се е уплашил, че партия може да направят, нещо да се организират и това не е добре. Е, ако са българи няма от к`во да се страхува, те сами ще се разцепят. Ама той и много пъти си е бил прав човека, тоест Господ де.
    По едно време Симо Шопа го попита, защо всъщност е зафичен в един манастир, бая далече към Годеч. Нали до скоро беше на Пиротска в "Св. Никола". Симо винаги питаше директно и не до там възпитано. Вярно, че си беше шоп и във всяка компания има по един с прякор Шопа въпреки, че ако не в София, къде можеше да има повече шопи и всеки ден да се срещаш с тях.
    - Не съм зафичен, първо сам отидох, а от вчера и сам напуснах, разпопих се е т`ва е - и отпи Попя глътка бира.
    Тогава Любо се намеси и попита, защо така и от кога така и защо. И Попа му каза, че нали помни, още оная история с мотора му навлякла неприятности. Любо беше чул историята за мотора, която и ние знаехме от части, само Шопа, не, а тя не беше пък чак толкова богохулна.
    Преди 2-3 години, когато нашия се запопил, му останал един мотор от младите години. Мотора бил правен от други мотори, да е по мощен, преправян, слагани нови части /стари от моргите/ почти без ауспух трещял като кремиковска вагонетка и развиващ бая скорост от 120-130 километра. Та една вечер бил на гости в Обеля. Разбира се, пил три-четири ракии с един приятел и дори попял в къщата му.
    Това хубаво обаче като тръгва, бая бил направил главата. Било студено и нашия нахлупил килимявката, закопчал расото и яхнал "Ковровеца". Нашпорил го и с бая дим и грохот се понесъл. Разбира се веднага настигнал един раздрънкан Москвич и като го доближил, кой знае защо Москвича внезапно се отклонил и току до сто метра се праснал в две кофи за боклук. От това произлязла силна дрънчня на ламарина. От колата изскочил мъж, явно и той подпийнал, паднал на асфалта на колене пред мотора и като се кръстел с двете ръце завикал "Господи не ме барай". Нашия спрял да не го сгази и от спирането, кръста му се откъснал и праснал оня по главата.
    Трябва да се отбележи, че Игнатий носеше бая голям кръст около поне половин кило. Шофьорът се строполил, като се хванал за челото, там го праснал кръста, обаче следния миг станал и с вик "Бегай Маро, сатаната" побягнал, но се фраснал в отворената врата и пак се сринал на пътя. В това време една жена се изсулила от другата страна на колата и драснала през нивите към линиите на влака.
    Попа се навел видял, че на човека нищо му няма, прекръстил го, дори бил изпял "Не срами бога, чедо пияно-о-о-о!", яхнал мотора и подкарал. Срещу него обаче се явила една полицейска кола. Тук слуховете за случката малко се разделят.
    Версията на Игнатий била, че той кротко се прибрал през Модерното и си легнал и на другия ден го прибрали незнайно защо.
    Другата на полицията, че след като те пуснали сирената и обърнали колата, Попа свил по релсите на влака, подкарал по тях, преминал край Бакърена фабрика, нарушавайки всички правилници, през Надежда и се отправил към завод Ворошилов. От вятъра расото му се било издуло и представлявал действително странна картина. Това по късно потвърдили и двамата цигани, които в тая нощ крадели една траверса. Те така се втрещили при вида на това неописуемо нещо, което трещяло, светело и приближавало към тях и то гонено от милиционерска кола, че захвърлили траверсата и драснали през гробищата. В тая именно траверса се наденала колата на милицията, завъртяла се и спряла в една дупка. Нашия продължил и това го спасило.
    Милиционерите поне се съобразили и на бързо хванали циганите, та поне отчели дейност тази нощ. Е в доклада описали, че банда рокери-хулигани предвождани от поп върлували цяла нощ и те приложили необходимите дейности за обуздаването им, но резултата бил скромен, поради числено превъзходство на се прибрал, но родната народна полиция не спяла и два часа по-късно го прибрала. Лесно го били хванали, защото оня с Москвича си признал всичко. В смисъл, че първо бил взел Марето и пийнали, "ама само по една биричка" и таман щял да я връща, щото те били само съседи, зад тях се появил мотор. Той се уплашил, че може да е мъжа й, обаче после видял, че е по-лошо, бил Дявола. С развято расо, нахлупил килимявка и ревял, че ще го убие "Ей, сега!" И светел свирепо и със страшна сила го гонел. Той затова отбил, за да си признае, че те с Марето само, така, приятели си били и че той не е такъв човек, и че нямал намерения, тая милицията да не си мислела нещо. По добре да търсела Сатаната, щото той -Сатаната се бил предрешил като поп и дори го праснал с кръста. Той не, че вярвал в сатаната, по рано бил и член на бекапето, ама все пак да търсели оня с мотора.
    Та така, нашият го хванали бързо, бързо и това му било последното предупреждение за изгонване от черквата. Само, че последното дошло преди месец и за това бил на далече от столицата и от нас приятелите.
    А, това което преляло чашата било музиката. Игнатий слушал много поп музика от ония години, готините. Много си падал по Битълсите и Холис. Обаче един ден Велко му дал касета на Ролинг Стоунс. И там имало много готини песни. Слушал ги Попа и като всеки божи човек ги свързвал с всевишния. Той между впрочем беше добър човек и приятел, и това че беше божи служител, го възприемахме просто като работа.
    След дълго мислене Игнатий си беше изградил стройна теория за таланта на тия хора от английските групи. На една две проповеди я беше споделял и беше предизвикал интерес в иначе полуглухите бабички.
    Теорията се състоеше в следното. След войната господ се смилил над хората и решил да ги дари с нещо хубаво. Какво по хубаво от музика, цветя, песни можел да измисли. Всичката хубава музика била божие дело, то се знаело. Той, Господ тая музика я струпал над Англия. И какво правели Битълсите - просто мисловно отваряли ципа и от време на време от небето падала по една хубава мелодия. В главите им естествено - мисловно. Защото няма друго обяснение, едни момчета от един забутан град в тяхната провинция Ливърпул, без музикално образование да са толкова добри. Това си е Божия ръка. И така, който е погален от Бог можел с мисъл да отвори малко ципа на небето и от там да дойде хубава песен за хората. Защото песните там горе си ги имало. И си стоят и само чакали някой добър човек да си отвори мозъка и да протегне мисловна ръка към оня цип и хоп се изсипва нещо хубаво.
    Теорията, тоест проповедите му били увлекателни, но нашия се увлякъл, че внесъл и едно касетофонче в черквата. В една от стаите само на избрани, пускал песни и действително вярвал, че само божията промисъл е била в главите на тия музиканти.
    Той се беше увлякъл доста по музиката и често се допитваше до Велко. А Велко беше музикалният маниак на махалата и му подсилваше вярата.
    - Виж сега - помпаше го Велко - как ще обясниш, ти си божи човек, за една година например 1970 да излязат велики албуми и на Битълсите и на Пърпъл и на Цепелин, а де? Вземи всяка една година и виж какво става, а бе направо шаш. Един носи Юрай Хиип, друг, Сабат, Слейд, Крийм, Род Стюарт - това между седемдесета и седемдесет и трета направо ни замаяха.
    И попа слушаше. И пускаше. Почни всяка сутрин в черквата се умъкваха млади момчета и в една стаичка слушаха, хем музика, хем попа. Той ги караше и по някоя свещ да палят, та и пари за храма да има.
    Обаче, като често става се яви и предател. Чул един от другите една песен и нещо го зачовъркало. Оня - предателя, бил и малко по езиците. И като чул разбрал, аджеба какво се пее в песента. И настръхнал. И веднага докладвал по на горе. Щото и в тяхната служба имало йерархия. Че Игнатий бил човек богохулник и лошо се пишело на черквата и на светия синод и дори по нагоре да, да!
    А, нашият не знаел, че тази хубава песен, била много реална. Чак се ошашавил, когато по-късно, като го изгонили разбрал за какво става дума. Щото оня я превел от английски. Песента била на едни хулигани Ролинг Стоунс и се казвала о ужас "Симпатия към дявола". О, небеса! По-лошо можело да се преведе и като съчувствие, отзивчивост към дявола. И то в наша черква. И така Игнатий се отзовал отритнат от божия храм за по малко от половин час.
    Добре, че там нещо има и добри хора в синода, та се застъпили и намерил работа към Годеч в един манастир. Само, че, ето сега не издържал и напуснал. Не можел без Коньовица, без нас и духа на махалата.
    Същата вечер доста питиета се изпиха, но всички си спомняме, че по едно време попа пак ни разви теорията за попмузиката, която витае над нас и трябва само добро сърце и мисъл и хоп, да ти позволи Големия татко да отвориш ципа. И ти се е изсипва това, което искаш. Само да го даваш на хората. И не само музика и други таланти. Само че това с другите таланти, особено оня дето караш момичетата да копнеят по теб, е друга история от една друга вечер в нашето заведение.

 


* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories