bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Здравей, зайче байче!®

 

 

Борис Церовски

 

 

     Отколе се тъкмя да седна и отвърна на писъмцето ти - пиле мое, ала все не сколасвам, чедо.
    Голяма е залисията на село. Пък и паметта ми, като че ли подхвана май да хайлазува. Веднъж-дваж, (без да съм особено осторожен) дори се улових да хортувам сам със себе си. Както дядо ти Чано Пиперков. Помниш го, нали? Няма как да не го помниш. Беше необичайно по онуй време. Кладяло го нещо човека...
    Иначе сме добре. Караме си я все така. Едвам си отгледахме телевизия. Има един филм "Дързост и красота", прожектират го петнадесет-шестнадесет години, като комшии сме си с героите. С тях лягам, с тях ставам. Имам впредвид повторението сутрин... Голямо нещо е това телевизията. Отбелязва го и фелдшерът.
    Напоследък сме предимно при него. Пием хапчета и обменяме по някой и друг въпрос. За живота, за политиката. Преди на казана се събирахме. Там се бистреше политиката. Но ни подушиха! И качна му се кофара.
    Впрочем, казаните са си стара - архаична технология и доказано е, че по тая причина ракията, дето обичаме и посръбваме на добър ден, е страшно отровна! Още от фараонско била технологията. И бирата е от фараонско, само че нея технология я били развили. Нейсе.
    Баба ти е в Торино. Някога се пееше песен: "Над Торино синкав дим се носи - носи!..." Не си спомням продължението. Кой ти е знаел какво ще му дойде до главата. Вчера й подписах куп документи. Донесе ми ги специално упълномощено от нея лице. Когато си тръгна специално упълномощеното лице, ми остави пееща гондола.
    Нощес (хич ме няма в спането) ме лъцна мисълта да не би да съм подписал някои бракоразводни книжа! Със зрението съм зле, та той ми чете. Ами в последно време из улиците можеш да срещнеш единствено старци. Клатушкат се насам-натам, щъкат нагоре-надолу като овдовели пингвини. Бабите им се впуснаха по гурбетлък и това, и тъдева.
    И аз клефуцам. Клефуцането си е едно на ръка, ама както вече споменах, със зрението работата отива към зле. Със слуха съм наред. Чувам като диво прасе. Дивите прасета, дъще, са големи слухари. Знам го, понеже нали съм ловец. А, ако не е Мартин, няма и с кого дума да отрониш. Мартин е нашето магаре. Седна на дръвника и му говоря. Той стои пред мен и само поклаща уши, пази се от мухи. Разказвам му за едно време. За въстанията ни. За борбите. И кръвта, дето напои бърдата и сега пламти от божурите пролет. Разказвам му за омразния Текели, който промени демографията ни. За Левски, за Ботев, за Кочо, за Гео Милев и за мъртвата утроба на нощта. За дядо ми, за баща ми. За Йеремия, който изрече, след като подписа имотната декларация през петдесет и осма: "Ехо, НАТО-НАТО и с биволи да бяхте пошли, пак да сте дошли!"
    В това време Сократ внимателно се промъква под мишницата ми и се настанява в скута. Сократ е нашето куче, каракачанка. Старостта го удари в слуха. Лае без прекъсване по цял ден. Прикрива недъга си. Не е ли умен, кажи?
    Трябва да ти се похваля. Зайко-байко, че ние тук се наситихме на избори. Сега пък ще избираме евродепутати. Възнамерявам да взема Сократ като придружител. Хубаво вижда. Притеснява ме единствено как ще преодолее естествената си кучешка височинна фобия. Ще ни качват чрез хаспел. Отвън. Направо пред прозорците на избирателната секция и през тях ще се влиза. Момент да поясня. Изборите ги провеждаме в училището, обаче някой предвидливо разрушил междуетажната площадка.
    Ясно, нали. Разбира се, секцията би могла да бъде свалена на първия етаж, вместо да се яздим по някаква си машинерия, изобретена за издигане на инертен материал, но училището е изключено от мрежата, тъй като не функционира като такова. Няма деца. Да ...
    Ето защо на първия етаж е неподходящо - мрак е. Докато горе слънце огрява. То още си е далечно слънце, но по друго е.
    Някой си бизнесмен бил купил училището. Казват: хубав и честит мъж, ала го удари мълния. Решил да го порути, щото никоя прогноза не предвижда негова реанимация. Стъпил горе - на покрива, в порутването по принцип така се тръгва, но за зла участ, се насочил към гръмоотвода. Кой дявол го е бутал, не знам и в тоя миг като изневиделица се спуснала мълнията. Вярвам, щото още помпиш как при нас е пълно с гръмоотводи. Много падат тук пустите мълнии. Една - кълбовидна, шета редом из улиците търкаляйки смразяващото си огнено кълбо, докато: "...изтръпнаха и най-смелите..." и едва тогаз изчезна незнайно къде и как, точно по начина на самото си появяване. Когато се разбра, всички плювнаха в пазви. Впоследствие непокисти и атеисти, изоставяйки своя си Бог, апостолите и учениците им, закършиха ръце пред олтаря. Редовно черкуващите се минаха на по-заден план. А на Герман в курбан се поднесоха несметнат брой ялови и не само ялови овце - за дъжда и да пази Бог от мълнии и т.н.
    За административната находчивост с хаспела научих от стария глашатай. Подшушна ми го. Направи му се некачествена ларингсова операция и понастоящем обикаля от къща на къща със сведените му указания и със заразителния си отколешен оптимизъм. Изгуби глас. Бръкнах за дамаджанката джанарковица (закътана за добри дни) и глътнахме по беюрка. Какво да ти кажа, слънчице, ние така си умираме с отровите, без които не можем, понеже те ни крепят.
    А-а, да ти се похваля още, щото до изборния пункт се придвижваме с талиги. Хроми сме. Баба ти Теофана през целия път на предходните избори ни пя. Смята се за чучулига. Минотавъра Вацо (съпругът й) винаги я придържа под ръка превантивно срещу внезапен порив на необузданата й фантазия. Ползва я за придружител. Имала силно око и е кадем!...
    Снощи се създаде инициативен комитет, който ще организира подписка против евентуалното подквасване с лактобактерикум булгарикум морето, от някоя партия в предизборната й стихия. Само че още щом се разбра от населението за въпросния комитет, веднага се създаде опонентен такъв. Там се застъпи тезата, че подобна нагласа ще подтисне развитието на бизнеса в района, шото възможността при това положение да се разкрие примерно едно производство на дървени лъжици е напълно задушено още в самия си зародиш. Докато от една страна такова изделие би било полезно за хорските зъби, а от друга - не представлява и металургически интерес.
    Предложението за референдум или поне кръгла маса така си остана не чуто и всичко се юрна по горите за клен.
    "Глупост!" - отсече Цоньо от цуцуманите през облака тютюнев дим, в който се криеше. - Ние сме я пробвали тая работа с морето, но е невъзможно." - допълни авторитетно той.
    "Саботаж!" - изсумтя глашатаят. - и намигна. Намигането му е тик от рождение.
    "Нашият род - възрази остро Минотавъра Вацо - винаги го е теглило към прогреса!" После огледа всички с хладен и нетърпящ възражение погред.
    Така я караме, душо моя. В позицията на преследващо опашката си куче сме.
    На червена ябълка в градина, голям клас на нива, голям грозд в лозе и кошари пълни, само тук-там някой се надява. Ингелисите са надеждата ни. Всеки снима и къщи продава. Предимно на ингелиси. Така и така сме си от една империя, а и вересии не правят.
    Днес е четиринадесети февруари. "Св. Трифон Зарезан" по нашия си стил. Така сме го наследили. Ето от долу по улицата вече се дочуват флигорните. Това е "Пайдушко" на Дико Илиев. Винаги така е било. Когато наближат до нас, въпреки конюктурата спират - строяват се в блок и подхващат земеделския марш. Изпълняват го в чест на баща ми и в чест на дядо ми, който донесе модерното лозарство от Сан Франциско и лично засади целия "Багаджин".
    Майка ми реди отвън върху масата менците с вино, а баща ми със свалена шапка стои на портата. Засвири се земеделския марш. Хайде, чао. Хиляди целувки по върха на чипоносото ти носле.
    Дядо ти Йоцо Панов от Кошкундалево.
    Щях да забравя. Пише ли баба ти и дали се сдоби с туй Чохено контошче?

 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories