bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Да обичаш ®

 

 

God is LoveАнита Трифонова

 

 

     Стивън не беше шофирал по такъв хлъзгав път. Валеше като из ведро. Чистачките на колата скърцаха, а това го дразнеше още повече. Току що беше се разделил с любовницата си - така я наричаше пред хората, а на саме си я глезеше -моето момиче. Този път връщане назад нямаше, тя много искаше. Искаше го целия, само за нея. Той дълго се бореше за т.н. свобода според неговите разбирания. Искаше и семейството му да си е наред - жена му да си стои в къщи, да домакинства и гледа детето, но и Нора да му е под ръка, когато поиска. А понякога да е свободен да излезе и с някоя нова звезда, която срещаше по баровете най често. Жена му просто го търпеше, имаше дете, а и той носеше парите. Но тази Нора за какво се мислеше? Нищо не му даваше, само се харчеше по нея. Той не е свикнал така. "Дай ми да ти дам" - нали имаше такава приказка и Стивън държеше на нея, но само след като му поомръзне въпросната дама. Не можеше да си прости, че си загуби времето с тази червенокоса лисица! Поне той така си мислеше.
    Тя не му струваше много, на по младите жени даваше вече пари, а за нея някоя дрънкулка и много рядко я водеше на вечеря. Харесваше му в нея това, че не беше материалистка, не се опитваше да му рови из джобовете и въпреки , че я дразнеше с пари тя не ги пипаше, дори на заем не искаше.
    И сега, като си караше така колата Стивън се чудеше да се върне ли при нея,
    защото наистина тя беше почтена и честна жена за разлика дори от съпругата му , която му претърсваше редовно джобовете и си взимаше от парите му. А той отделяше и и даваше всеки месец доста голяма сума за нея и за детето. Не се свърташе в къщи, вечно по пътищата и никоя не можеше да му хване края. Така му харесваше да живее и никой не можеше да го спре.Освен парите! На тях много държеше, затова и бизнесът му не трябваше да пропада. Така си мислеше Стивън и се самозалъгваше в доста неща. Тази Нора обаче не му излизаше от мислите. Не я обичаше, но не може да забрави как плачеше за него и се кълнеше, как го молеше да се върне! Какво унижение, си мислеше Стивън и изобщо не си даваше сметка, че той е виновният. А сега как ще се измъкне от тази лисичка, а няма как да не е такава -толкова години е живяла сама без съпруг, сега тя ще му отмъсти? Питаше се Стивън и знаеше дори как ще стане. Жена му си го знае и няма да и обърне внимание, но сестра и ох, сестра и работила в съда. Това вече си е беля. И той да не знае това , година и половина излиза с Нора. Стивън имаше няколко висящи дела, не е престъпник , но парите го блазнеха. Обичаше да си ги гледа, така на пачки и да ги чете пред жените. С цел или не, кефеше се! Как не съобрази, че Нора не е от простоватите жени, че родителите и са интелигентни хора, но не предполагаше, че сестра и е чак прокурор пък и не е питал, интересуваше се повече от дъщерята на Нора, която работеше в чужбина и и пращаше пари.Нора все плачеше за дъщеря си и с това още повече го дразнеше.
    Бездомно куче префуча пред колата и Стивън заби спирачките. Без малко колата да се обърне. Щеше да се убие, като по чудо заради мислите си по тази жена. Но май повече за него си мислеше. Притесняваше се, че ако Нора ще си стои в къщи и ще се измъчва и плаче, то сестра и каквато и да е няма да остави нещата току така. Пък и той глупакът доста неща разказа на Нора най вече за парите си. Късно е да я заплашва, той я избягваше цял месец непременно е споделила вече със сестра си. Пусна си радиото и се заслуша в новините,втрещен в него. Не, това не може да е вярно. Човекът, неговият човек от министерството беше свален от пост. Как така и то точно сега , когато Стивън бе разгърнал бизнеса си и то на два фланга! Пак се сети за Нора и си науми, че тя го е проклела. Но защо тя? Стивън знаеше, че неговия човек крадеше повече от него. Но защо сега, защо точно сега продължаваше да се пита Стивън. Това не му даваше покой. Извади GSM -ма, но беше твърде късно и се отказа да звъни. Още един час и щеше да си е в къщи, но първо трябваше да мине през офиса си. Да си прегледа пощата и писмата, а и да си попише с приятелките си от сайтовете. Жена му е свикнала да се прибира по всякое време. Но тази вечер не му беше до нищо.
    То си беше за яд, вече няма кой да го прикрива, да му помага. Явно неговият човек доста се е поувлякъл, че да го изловят. Стивън се чудеше, но се страхуваше за себе си.Когато спря пред офиса нещо му се стори необичайно,имаше много коли въпреки късния час. Да, нямаше грешка -офисът му беше разбит. Нямаше много пари, но имаше много документи и писма. Обля го студена пот! Сега пък това, една след друга неприятностите вървяха. Отиде му цялата нощ, а беше много уморен и изнервен. Добре, че касата беше за параван. Той си имаше друга и не в офиса. С документите ще се оправи някак си, не е фатално. Потърси секретаря си, който отговаряше за всичките му работи, но телефона му мълчеше, като никога!След няколко часа полицията си привърши работата и го освободи.
    Голямата къща белееше отдалече и му действаше успокоително.
    Беше поставил аларма навсякъде плюс двете немски овчарки и всичко беше обезопасено. Този път те не го посрещнаха, което много го учуди. Вратите не бяха заключени. Силен ток мина през тялото му.
    Сети се, че жена му не беше му звъняла този ден. Когато влезна в гостната усети, че няма никой в къщата, просто си личеше. Всичко беше на мястото си и една тишина, страшна тишина. Извика, но никой не му отговори. Втори, трети път...пак нищо! Тичаше, като обезумял из къщата си, спъваше се в предмети и врати. Спря погледа си на стената в ъгъла , където беше касата с всичките му ценности. Изтръпна при мисълта, че простата му жена може това да му погоди. Само тя знаеше повечкото от тайните му. И да,касата беше празна. Детето го нямаше в детската, а на леглото му се белееше лист хартия и до него акта за граждански брак. Жена ми е полудяла си каза на ум Стивън и зачете треперейки. Съпругата му го беше напуснала с детето им и неговия най приближен -секретаря. Сега разбра, защо тя настояваше да не взема жена за секретарка. Не е било от ревност , искала е да има съдружник в деянията си. Доста трябва да и е било насъбрано. Колко го е мразила само, а той я подценяваше. Беше сигурен, че може да я убие ако е пред него, но по всичко личеше, че тримата може би са вече извън България. Падна безжизнен на пода и почна да плаче, като малко дете. Най важните документи ги нямаше, делата в съда ще ги загуби, парите, златото, всичко го нямаше. Само дрехите и предметите, само те си стояха по местата.
    Неговият човек е свален от пост, но сега той гордият, богатият Стивън няма как да не попадне зад решетките. Този път не се сети за Нора, нито за сестра и и това бе негова грешка.Сети се за пистолета си и се надяваше да е там, където го криеше от детето си. И беше там, бяха му го оставили, като че ли нарочно. Нервите му не издържаха и го опря в челото си. Натисна спусъка. Свърши се! Потъна в черна бездна, без вик, без стон с една въздишка.
    На обяд слънце огряваше бялата къща отвсякъде - пуста и онемяла. Двете овчарки се бяха събудили обикаляха двора и виеха. Полицейска кола спря и от нея излезнаха вдовицата, детето и секретарят. Спестиха на детето зрелището и го прибраха в другата кола. Двамата бяха арестувани и по късно вкарани на топло.
    Там някъде около къщата увита в черен шал се беше спряла Нора. Очите и бяха подути, лицето посиняло. Беше като сянка, няма и луда. Говореше си сама. Сестра и мина с колата покрай нея и си я прибра. Сега Нора имаше нужда от лекар, но и от нея -вярната и сестричка.


 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories