bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Белегът®

 

 

Анита Трифонова

 

 

    Едри капки дъжд почукваха по стъклото на прозореца. Женева стоеше изправена и се взираше в мрака.Той беше спрял с колата си долу, точно под балкона на малката къщичка, която е единственото нещо останало от баща и. Майка и отдавна се беше поминала дори не я помни -била е бебо. Така и казваше баща и- единственото живо същество, с което се разбираше.
    Но ето, че сега него го нямаше и тя трябваше да го замени с Адам- човекът с тъмно червен опел. Познаваха се от това лято, а той напираше и упорито я търсеше всяка вечер. Твърдеше, че я обича и и го доказваше всеки път с букет червени рози. Това за Женева бе достатъчно, никой до сега освен баща и не и е подарявал цветя. Страдаше от комплекси, белегът на лицето достатъчно я притесняваше и напомняше детството и когато, като факел горя подпалена в старата им къща край реката. Къщата изгоря, а тя се спаси, като по чудо!
    Но Адам не излизаше от колата този път! Пушеше цигарата си и то вътре в колата, което не бе правил никога до сега! Но дали пушачът беше той? В тъмната нощ Женева не разпозна силуетите, но в едно се убеди, че те бяха два. Сърцето и тревожно затуптя и капки пот избиха по челото и. Той не беше сам вътре в колата си. Женева се вкопчи в перваза и втрещена навън изпищя! Другият в колата беше жена, онази същата коята той преди време наричаше своя сестра.Но сега те се прегърнаха и заобиколиха колата убедени , че всичко е наред, после се насочиха към къщата. Какво ли я очакваше още, Женева тръпнеше и се суетеше. Беше готова всичко да понесе , но не и това, което и сервира той усмихвайки се на прага, след като тя им отвори вратата.
    - Запознайте се! Каза го толкова убедително, че Женева дори изхълца. Жената до него този път изглеждаше много по красива от първия път, когато я видя от разстояние. Беше отдавна. Не успя да го изслуша, защото в главата и бучеше, а тялото и се тресеше. Усети , че краката и се подкосяват ,но се извини и понечи да затвори вратата.
    - Няма да те притесняваме, просто минавахме насам и решихме , че е човешко да ти се обадим и да те известим за нашият годеж сега в неделя. Женева се изчерви и се чудеше къде да се дене в собствения си дом.
    - Тя не беше ли ти сестра?
    - Не мила, тя ми беше съпруга! То беше отдавна и не сметнах за нужно да ти разказвам подробности.
    Женева се олюля и не успя да каже нищо- онемя! Докато се осъзнае така като се появиха двамата изчезнаха. Когато отиде до прозореца колата вече я нямаше и букет рози лежаха в локвата под балкона. Не можеше да диша, усети болка в гърдите. Болка, която познава една тъжна, измамена и поругана жена! Плачеше, проклинаше съдбата, и себе си, и белега! Този ужасен белег. Въобразяваше си , че заради него е пренебрегната от Адам, но вече беше късно за всичко. Тя беше глупачката! Сви се на кълбо на канапето и там прекара нощта цяла обляна в сълзи, молеща Господ да я спаси от тази нейна орис зла. Тя беше белязаната, измамената и пренебрегнатата.Само баща и я обичаше, но това беше минало и не искаше да си спомня нищо, не искаше да е жива. Хлипаше, като малко дете, а вън дъждът се засили сякаш искаше да измие сълзите от очите и!



 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories