bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

* Тези дни една позната насочи вниманието ми към една творба публикувана в www.bol.bg. Оказа се интересно есе, касаещо вечната човешка тема, любовта. Вероятно автор на есето е млад човек с богат философски поглед към човешката душевност. Към текста не бе поставено име а добавен само един e-mail. Писах на автора, но не ми бе отговорено... Както и да е. Допуснах, че четивото ще бъде интересно за гостите на сайта и затова го публикувам с малки стилови и граматически корекции.

Алекс Болдин

Какво е любовта?

(есе)

 

Love Love LoveАнонимен

 

 

           /...something stupid like "I love you..."???/


   СИГУРЕН СЪМ, че някой, някога, някъде, като е създавал света е положил доста труд и усилия. След всичкият този къртовски труд по сътворяването на най-различни стръкчета, клонки, гадинки и твари, дошло и времето някои от тях да бъдат надарени с чувства. Тогава, ТОЙ създал болката и радоста, мъката и щастието, както и всичко съпътсвуващо тези чувства. В един момент обаче се стигнало и до ЛЮБОВТА. ТОЙ се отдръпнал, хвърлил един всеобхватен поглед върху всичко създадено дотук. Позачудил се и казал с уморен глас:
   - Ами това сега какво да го правя? Какво да представлява точно като чувство?
   Тъй като нямало все още никой, който да отговори на този отчаян въпрос, се чул само глухия глас на "неволята":
    - Ами откъде да знам…
    - Естествено - казал си ТОЙ. Защо ли пък трябва аз всичко да им определям? Ще им дам да имат от всичко. Ще им дам и от щастието и от и мъката и от радоста и от болката и от каквото въобще някой би могъл да си пожелае, пък те да му мислят.
    Така си представям аз създаването на ЛЮБОВТА при сътворението на света. Без точна идея какво точно ще представлява. Как иначе да си обясним факта, че никой на този свят не може да дефинира какво точно е тя? Едни казват, че тя е най-красивото нещо, други, че е онова чувство което носи най-много страдания, трети, че е смесица и от двете, четвърти отговарят лаконично с "Незнам!", пети … Но всички те, каквато и дефиниция да дадат, на драго сърце биха добавили, че каквото и да са казали, то не изчерпва въпроса.
   Какво тогава е ЛЮБОВТА? Толкова ли е сложно? Вероятно е така. Казвам това, не защото и мен ме е страх да дам точен отговор, а защото и аз, сега, въпреки, че съм стигнал до възможно най-точния отговор, не мога да намеря удволетворение от него. Това е така, не защото той ми се вижда неверен или непълен, а защото съдържа един друг елемент също толкова необясним, колкото и самата любов.
   И така - малко предистория или по-скоро въведение в начина на мислене, чрез който си "обясних" нещата. Това се случи, когато погледнах и към другия вариант. А именно, ТОЙ да не е вложил в ЛЮБОВТА от всичко, защото е бил уморен и отегчен и не му се е мислело какво точно да даде. Казах си, че може пък да е създал всичко останало, точно за да му дари любовта. Тогава нещата станаха много по-ясни, но и много по-сложни. Видях как, когато ТОЙ е стигнал до ЛЮБОВТА, след като е създал всичко останало, у НЕГО се е породил невероятния ентусиазъм, с който сътворява всеки един от нас, когато ще създава онова, което най-много желае в живота.
   Ще кажете - "Какъв живот? Та нали все още не сме го създали? Или поне нали още не сме го довършили. Та нали още създаваме едва ЛЮБОВТА?". Да, ама Не. Точно тук е цялата работа. Той, ЖИВОТА вече си е съществувал. Тук измисляме "само" света. И му даряваме ЖИВОТА. Но ЖИВОТЪТ не е създаден от НЕГО. Как някой ще създава нещо, ако той самият не е вече жив? Ако ТОЙ вече не съществува. И тогава разбрах, че ТОЙ не е създал живота, а само ни е надарил с него. Тъй като ТОЙ не е създал ЖИВОТА, а създава света. Защо да не създаде нещо, което да е толкова велико, колкото ЖИВОТА. Нещо, толкова велико, че да си заслужава да създадеш цял един свят, само и само да успееш да го сътвориш и него. Нещо в което да не се чудиш, какво да сложиш, само и само да го има, а нещо, в което цял живот да си обмислял, какво да има, за да стане красиво колкото ЖИВОТА, като през всичкото това време си се страхувал да не пропуснеш нещо. И точно защото си изпитвал този страх и съмнение, че може нещо да забравиш или за нещо да не се сетиш, да решиш да създадеш цял един свят, който с всичко в себе си да допринася за това твое дело, слагайки и добавяйки в него по нещо и от себе си.
    Тогава нещата стават по-ясни. Тогава разбираме, защо в ЛЮБОВТА няма само болка и радост. Разбираме, защо не само като съзрем любимата изпитваме радост, а и когато тя или той не е до нас, не виждаме изгрева. Та нали и той самият е създаден, за да ни напомня за ЛЮБОВТА и да я подсилва. Нали и той е част от нея. Нали затова, когато любимата е далеч от нас и докоснем с ръка огърлицата, която тя е свалила от себе си за да ни я даде на тръгване, усещаме в нея особената топлина на нейната ръка. Та нали и тая огърлица е създадена затова, за да изпитаме щастието от ЛЮБОВТА. Или обратното. Когато любимата ни е напуснала, защо изгрева изглежда грозен, а дъжда пронизващ? Защото не виждаме в тях ЛЮБОВТА, а те са създадени затова. Изведнъж се оказва, че те са лишени от всякакъв смисъл. Ако я няма ЛЮБОВТА, защо въобще тогава да има изгрев, след като той е създаден заради нея? Защо да има музика и песни, след като и те са създадени затова? Действително няма смисъл. Няма ли любов, всичко останало в този свят няма смисъл.
   Някой може би ще каже, че да се живее най-общо казано няма смисъл, стигне ли се до такъв момент. НЕ! Той нищо дотук не е разбрал! Да се живее има смисъл разбира се. Та нали ЛЮБОВТА е създадена за да се сътвори нещо толкова красиво както самия ЖИВОТ. Нали ТОЙ е гледал именно от ЖИВОТА, когато е създавал ЛЮБОВТА и именно, защото го е намирал за чудо е бил така силно вдъхновен. Това, че ЛЮБОВТА е изгубена не означава, че живота няма смисъл. Това означава само, че света няма смисъл. Означава единствено и само, че трябва да се преборим и отново да я открием, за да върнем смисъла на всичко онова в света, което е създадено заради нея. ЖИВОТЪТ ни е даден именно затова, за да можем имайки го като даденост да търсим ЛЮБОВТА и да се борим за нея, за да не лишаваме от съдържание всичко останало. ЖИВОТЪТ е единственото нещо, което е толкова красиво и цялостно, че да може да побере в себе си всичко останало. Включително и ЛЮБОВТА.
   Затова, най-общо бих казал, че ЛЮБОВТА е онова нещо, което най-много прилича на ЖИВОТА и, чрез нея виждаме света такъв какъвто е, тъй като той е създаден заради нея.
   Споменах, че тази дефиниция не ме успокоява. Единият от елементите и е ЖИВОТА. ЛЮБОВТА прилича на ЖИВОТА. Ние не знаем обаче какво е ЖИВОТА. Не знаем как е създаден, не знаем от какво е създаден, изобщо знаем прекалено малко за него. Получава се така, че дефинирайки ЛЮБОВТА, като я сравняваме с ЖИВОТА, ние заместваме една неизвестна с друга. Нека засега оставим нещата така, тъй като заменим ли неизвестната "ЖИВОТ" с друго, има опасност да направим дефиницията непълна. Ако я оставим така, остава "само" някой ден да си изясним какво е ЖИВОТА.
   В мен възниква и друг един въпрос. Човекът, който не би разбрал нищо от това, което пиша, би попитал, "Защо да живеем без ЛЮБОВ?". Къде е смисълът? Мисля, че отговора на този въпрос се крие именно в причината заради която е създадена ЛЮБОВТА. Нали допуснахме, че тя е създадена да прилича на ЖИВОТА. Да е всеобхватна. Това означава, че този, който я чувствува живее на практика два живота. Наистина. Кой би искал да живее само един живот при положение, че може да живее два? Отговорът е ясен - никой. Значението на този отговор обаче не е съвсем ясно.
   За да обясня истинското значение, пак ще направя стъпка встрани. Този, който чувствува ЛЮБОВТА, живее два живота. Но тези два живота не са неговия и този на любимата. Никой не може да живее чужд живот. Вторият живот, който живее тоя щастливец е този, който е създаден от НЕГО за да прилича на ЖИВОТА. Затова, ако ние загубим този втори ЖИВОТ, веднага трябва да се впуснем в борба за него. Той може да не е в досегашния любим човек, а на друго място. Независимо къде е обаче, ние трябва задължително да го намерим. С всички средства! Иначе няма да можем отново да видим света такъв какъвто е... Затова когато губите ЛЮБОВТА, не мислете, че ЖИВОТА е свършил. Не! Той е тук! Просто вие сте ослепели. Затова отворете отново очи за света. Затова търсете, борете се и вложете всичката възможна енергия за да прогледнете отново. Борете се за да изживеете отново двата живота които ТОЙ ни е дал…


   Идва ми на ум един стих от една прекрасна песен: "Може би любовта ми те плаши, а може би не…?"

 


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories