bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

    Руската Коледа ®

 

 

Анна Койчева

   

 

   Тя е ниска и пълна, беззъба и куца, няма още 40, но изглежда на петдесет. Седи сама в стаята, на ръба на леглото и чака. Облечена е с ватена куртка без ръкави. Ръцете й са пълни, вените никакви ги няма, медицинската сетра - индийка на име Пател, вика друга медицинска сетра да опита с вените на другата ръка.
    Снидзе, така се казва пациентката,чиито име и език тук никой не разбира, пъшка и се мъчи да прикрие болката, лицето й - пълно, а очите й - скрити надълбоко зад подпухнали клепачи. По-точно лявото око. Цепка, от която гледа един изплашен син ирис. Дясното око не се вижда зад превръзката.
    Една чистачка - монголка влиза в стаята да обере с парцал праха от пода. Поздравява Снидзе и я пита как е. Тя не разбира добре какво я питат и монголката повтаря на руски.
    На съседното легло пристига нова болна. Води я мъж. Мъжът донася от колата две чанти с дрехи и ядене, разполага ги по столове и маси наоколо, сякаш ще останат за вечно тук, спуска завесата и се усамотява със жената.
    Снидзе няма за кого да пусне завесата. Тя е дошла рано сутринта, пеш. Мъжът й потеглил за фабриката, синът - да търси работа, снахата - да кърми бебето.
    Снидзе е евтина източноевропейска имигрантка. Така наричат тук пришълците от бившите Съветски републики.
    Снидзе и мъжът й работят по няколко часа на седмица в една фабрика. собственост на пакистанец. Работата е на конвейр. От едната страна на линията са наредени легени със салата от риба тон, майонеза и сварени яйца. Хлябът идва нарязан и готов за производство. Много хляб пада зад линията. Работниците не го събарят, а бутат на земята, стъпват върху него и го ритат към контейнера с отпадъци. Ако беше до Снидзе, тя ще се наведе, ще го събере и ще го занесе вкъщи. Когато имат късмет - работят и през петте дни на седмицата. От известно време окото й почна да тече и собственикът на фабриката реши да я отстрани.
    Днес по Юлианския календар е Руската Коледа, а иначе - редовен ден от седмицата, сряда. Точно в 11 часа пропищява пожарна сирена.. Пациентите-овце в кошара стоят и гледат вцепенено. Отваря се една врата - авариен изход. Сестрата - безцеремонна африканка на име Хортенс, обяснява, че това е учебна тревога и всеки трябва да остане на място.
    Снидзе се прекръства, вратите пак се отварят и животът продължава по старому. Хортенс идва при леглото на Снидзе, пляска няколко шамарчета по ръката й, напипва въпросната вена, забожда "абокат" в нея, записва нещо в тетрадчицата си и продължава към следващата пациентка.
    Две двойки пенсионери седят в чакалнята. Наоколо са разпилени изоставени списания, които те разлистват за сетен път. Зяпат безмислена телевизионна реклама. Показват диети за отслабване, снимки на сутиени и призив за помощ за гладуващите в Етиопия.
    Сестрата минава с поднос, на който има ръкавици, шишенца с течности и вързоп марли. Спира пред всеки от чакащите, нахлузва ръкавица, отваря съответното шишенце и капе по капка от течността в нечие око.

    Чистачката монголка прибира изцапаните марли. Една от пациентките, пенсионерка се интересува как е работата в болницата и дали е доволна от живота си тук. Монголката казва, че е много добре, сгодена е и заедно с нейната заплата, се оправят горе долу.
    Идва докторът, двайсетина - годишен, със шотландска фамилия. Пита Снидзе дали всичко е наред. Тя се усмихва уплашено, друго да каже не знае. Докторът маха превръзката и обяснява, че днес ще оперира една част от тумора. Подава й да подпише договора, после прави две снимки с камера - в профил и анфас, прибира договора и поема към кабинета си.
    След операцията откарват Снидзе обратно в стаята й. Тя отваря око за кратко, но после се унася в сън. Присънва й се, че пътува в някакъв дълъг влак и кондукторът й казва, че мястото за машинист е свободно. Тъкмо се зарадва, че е намерила работа за сина си и влакът спира на един перон, от където се качва мъжът й. Той я ръчка да бързат, защото таксито чака навън. Влакът тръгва. От мъка и яд Снидзе се събужда и разбира, че операцията е свършила. Сестрата Хортенс се е надвесила над нея и пита дали я боли някъде, иска ли да пие, или да яде нещо.
    Снидзе нищо не иска. Тя се надява някой от нейните близки да дойде. Снидзе се облича, приготвя се и сяда на леглото в очакване. Идва докторът. Според него всичко е минало добре, дава й рецепта и тъкмо да се отдалечи, Снидзе бръква под леглото, издърпва чантата, отваря я изважда от нея кутия и му я подава.
    - Благодаря, казва тя на английски.
    - Благодаря, казва и докторът - на английски.
    Снидзе си облича палтото и куцайки, бавно се отправя по коридора към изхода на болницата.
    Докторът взима кутията и тръгва към кабинета си. Но като минава покрай сестринската стая, спира, отваря контейнера за инфектирани отпадъци и я пуска в него.
    Вечерта тихо падна
    Медицинската сестра Пател остана последна в офиса, свали сестринската униформа, изяде сандвича с къри и тръгна към нощната бензиностанция да чисти тоалетната.
    Докторът вечеря с двама началници, на които показа снимки от окото на Сниедзе.
    Пациентката пенсионерка се забърза към първата улична телефонна кабина, набра номера на имиграционни власти и им съобщи, че чистачката в болницата е от монголски произход.
    Монголката чистачка влезе в квартирата и докато оправяше леглото, помисли колко хубаво би било мъжът й да бе тук при нея сега.
    На свобода.

 

 

    http://uk-pisma-bg.blogspot.com/

 

 

bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories