bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

И Тайсън си намери майстора®

 

 

Андрея Илиев

   

    В кварталната градинка всяка сутрин се събираме десетина. Рано - към седем. Абе, не за тичане. Ония, спортягитге, шетат като пършинги по алеите. И тях ги знаем. Ама не са от нашия отбор. Ние сме кучкари. Изкарваме хайванчетата да се освободят от нуждите си. Аз с моя Нерон, Иван с Ричи, Стефан със Сара и прочие.
    Е, вчера Фифи на мадам Бошнакова се заигра с Тайсън. Уф... Чакай. Фифи е пинчер. Една шепичка козина. Пък Тайсън е ротвайлер. Ама як, ей! Като стопанина си Савко. Той е борец и тежи към сто и петдесет кила - и то когато е гладен, по къси гащи и без ланците.
    Не, мадам Бошнакова не е кучка. Тя е фризьорка в центъра. Винаги гримирана и напудрена. С изкуствени цици и надути устни. Към четирийсет килограма с герданите. А трябва да ти кажа, че носи много от тях по врата си. Може би се страхува, че без тоя баласт разгонената Фифи ще я отнесе нанякъде...
    Та тъй. Вчера Фифи се заигра с Тайсън. И чудовището му с чудовище се запали, сборичкаха се, търколиха се в тревата и стана фала. Ротвайлерът налапа главичката на пинчера. И си стои. Нито стиска, нито пуска.
    Фифи се замята и заскимтя. Мадам Бошнакова й заприглася отстрани. Опита да приближи, но Тайсън я погледна с кръвясалите си очи и оголи предупредително зъби. Изпод тях, повтарям, скимучеше Фифи.
    - Има ли мъже? - запита риторично Бошнакова и вдигна очи към небето.
    Огледахме се един друг. Абе, има, ама Тайсън да не е жена, че да му трябва мъж?...
    Сетихме се за Савко. Той има такъв навик - пусне в края на градинката кучето и се нареди на сергията за вестници. Хм... Ето го - идва секунди преди Бошнакова да припадне. Зяпна стройната кучешка композиция и се плесна по челото, което пък доведе до верижна реакция - затресоха се десетки кила сланина по най-невероятни места на туловището му.
    - Господине, кажете му да пусне Фифи! - страстно и с ръце на силиконите се примоли Бошнакова.
    Савко затвори уста, примлясна и рече замислен:
    - Няма да стане.
    - Как! Как няма?... Моля ви се!
    Само дето не се срути в краката му. Фифи започна нова ария - изглежда зъбите на Тайсън вече я боцнаха тук-там.
    - Мене не ме слуша - призна гузно Савко.
    - Кого слуша? - изви като в мексикански сериал мадам.
    - Жената - сведе очи борецът.
    - Да дойде! Веднага!... Отиде ми кученцето!
    Фифи май се умори и спря да се мята. Писъците на Бошнакова обаче достигнаха до невиждани децибели.
    Савко се извърна. Живееше през няколко блока и то на десетия етаж. Лицето му посърна - сигурно си представи колко калории ще изръси бадева. После се отпусна благо и бръкна в джоба си. Извади джиесем, достоен за ръста му. Боцна с дебелия си показалец в клавиатурата и почти минута обяснява ситуацията. После още трийсетина секунди слуша и кима, чоплейки носа си.
    Фифи престана да скимти.
    Бошнакова висеше на раменете на двама от колегите.
    Савко приближи към кучетата. Свали мобилния от ухото си и го поднесе към главата на кучето. Възцарилата тишина се бе раздрана от строг фелфебелски глас:
    - Тайсън!
    Ротвайлерът застина.
    - Ненормалник! Веднага пусни кученцето!
    Огромното куче се сви гузно. Изплю Фифи и някак изведнъж се смали...

 

 

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 


    bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories