bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

 

Чупим рекорди всякакви ®

 

 

Андрея Илиев

   

 

    Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Пък кой знае - може и да гори нещо в душата му…
    Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник Пенев първо решил, че дрегерът му е дефектен - нов бил. Тъкмо пишел жалба до фирмата, която им ги внесла, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1/пет цяло и един/ промила.
    - Я - рекъл, - ми го докарайте тоя рекордьор.
    Грабва го полицейската лада от строежа/заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима/ и право в участъка.
    - Колко изпи? - поставил ребром въпроса Пенев.
    - Две бутилки - навел срамежливо глава Гецата.
    - По половинка? - не повярвал на ушите си катаджията.
    Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
    - Седемстотин грама.
    Пенев забелил очи да смята.
    - Литър и четиристотин?
    - Литър и четиристотин - пак притропал стеснително Гецата на място.
    - От кога до кога?
    - От обяд до осем вечерта.
    - Брее! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
    Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
    - Вода и аз няма да мога…
    Та тъй - оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора. Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме - за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд - най-известен нашенец. И още една файда - големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
    Майка му обаче се разтревожи. Ами да - идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ей го Стоян Фърчилото - всяка вечер го налива, обаче я му кажи, че щерка му се е залюбила с Гецата! Ще й отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!.. Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план.
    Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е - дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега оставям на фантазиите ви да си я представите на стари години…
    Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той след десетина минути се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка - приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
    - Искам пак…
    Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче - казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…

 

 

 

    Този разказ е включен в сборника за най-добри разкази от Втория национален хумористичен конкурс "КАУНЬ 2008" в гр. Хасково

 

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!

 


    bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories