bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

     

ОСТАП БЕНДЕР, МАСТИКАТА

И ЧУЖДИТЕ ДУМИ®

 

 

Funny BunnyАндрея Илиев

 

 

     ...ПУСНЕШ ТЕЛЕВИЗОРА - комюникета, комуникации,медии, вземеш вестника - концепции, мениджмънт,рейнджъри, речеш да хапнеш нещо - хот-дог, биг-мак... Все с речник под мишницата трябва да ходиш. А къде у простия човек време да ходи с речник?... И пати народа от тия чужди думи, не ти е работа - и бой яде, и полицията го дърпа...
    Какво, не вярваш?
    Има в наше село едно момче, да е към трийсет най-много, пък работа не е похващало. Лете скита по морето, зимата лежи в къщи. И все е пълно с пари. Само майка му и баща му сигурно помнят още, че са го кръстили навремето си Янаки. Всички други му викат Остап Бендер. Та веднъж, с три ракии в корема, му викам:"Как я сучиш тая работа бе, Остапчо - джоба ти да е винаги пълен?" А той се подсмихва - има едни редки зъби, ама бели, гледани. "Уча чужди думи, чичо Маноле." Аз цъкам с език:"Тцъ... тцъ... че що и мен не научиш, бе?"
    И на, веднъж ме среща в града и вика на ухото ми:"Експроприация". Клепам като плъхок в брашно. "Глух ли си?" - вика. А аз:"Не съм. Ама какво ще рече това?" Остап Бендер ми сочи отсреща ресторанта. "Виждаш ли го? Всеки момент ще дойде сватбата..." Е, викам си, щом е сватба и ме канят, значи това експроприацията ще е някаква работа - никога досега не са викали магарето да си ... играе там с булката. "Нали знаеш, че в такива случаи се застава на вратата и се събират пари за младоженците?" Махам разбиращо - че къде сватба без събиране на пари? "Това ще рече експроприацията - да застанеш на вратата и молиш любезно гостите да почетат младите" - вика Остап. "Е, казвам, що са го променили?" Оня се подхилва:"Ами на български много грубо звучи".
    Хубаво, викам си. Щом е така, време имам колко щеш до автобуса, що да не заработя за една ракия. Щото то има ли сватба, има и почерпка.
    По едно време като се втурнаха едни коли, като заизвира един народ, писна една ми ти музика - брее, голяма работа. Ама ние с нашия човек вече на вратата с една найлонова торбичка - хем бая голяма. Гостите натренирани - без подканяне вадят по левче, по две.
    Идват някакви, гледат ни, па единият казва:"Вие от кои сте, бре?" Остапчо обаче контрира:"Ами вие?" "Ние, вика, сме от рода на момчето." "Е, ние сме откъм момичето. Защо питате?" "Ами ние трябваше да я вършим тая."
    Отдръпнаха се, но ги забелязвам, че ни гледат отдалече. То и гостите намаляха, но Остапчо нещо се разбърза, занервничи. "Чакай- казвам, - по една ракия няма ли да пием?" Изръмжа и се заизмъква встрани. И ми маха. Тръгнах, а той вече почти подтичва. Я бяхме минали триста метра, я не и ни застигнаха едни юначаги. От сватбата бяха, познах ги, щото всички пуснаха по нещо в торбата. Заобиколиха ни. "Парите" - вика един бабанко. "Какви пари?" - ококори се Остапчо. Ама така го направи, че се почудих - наистина ли преди малко събирахме пари? Бре, да не съм сънувал... "От вратата" - уточнява друг. А аз все оня, червендалестия гледам - започна да му трепери ръката, а тя голяма - вол убива. "Във вътрешния си джоб ги сложи - подсказах на Остап. - Сигурно без да иска, бе..." Оня хвана Остапчо за реверите с едната ръка, надигна го, с другата бръкна в пазвата му...
    И после като почна една - мале мила!... Един ме блъска с тънка, ама жилава пръчица и все повтаря:"Как не те досрамя на тия години, бре!..."
    Такива ми ти работи, а ти разправяш, че заради чуждите думи не можело да се яде бой. Яде се и още как!... Ама кажи ми, ако не беше тая думичка експроприация, ако ми бе казал Остап Бендер "хайде да крадем", щях ли да отида? Ами, да не съм луд! Добре поне, че бях турил - без да искам! - една десетачка в джоба. Минаваха много хора, ще знаеш, пък торбичката бе в Остапчо, за да насмогна я сложих в джоба - та боят не ми излезе хептен безплатен...
    И сигурно тая десетачка, майка му стара, ми замаза очите /може и мастиката от нея - знам ли/, за да не видя още тогава вредата от тия чужди думи. Ами да!... Знаеш ли колко време като си кажех "експроприация" и лъсваше пред мен новичка банкнота, а после я заменяха две лъскави бутилки мастика с ледени парцали вътре... Хубаво нещо е мастиката, ей!
    Та трябваше още веднъж да патя от тая болест, че да ми се отворят очите.
    Пак Остапчо ами. То такива като него са проводници на чуждите думи. Среща ме сред село, хили се/дали и той не е потулил някоя десетачка?/ и ми шушне на ухото:"Бизнес". Отворих уста да откажа, ама той ми я запуши. И пак:"Биз-нес. Как хубаво звучи, а? Туй английският език е голяма работа, ще знаеш."
    А навън една горещина - всичко живо се е свряло на сянка. Нещо студено би поразхубавило света... И видях как Маньо Барманчето налива в алуминиево стограмче студена мастика и тя къркори уж, пък на биз-нес го докарва... Хубава дума, мамка му...
    И Остапчо взе да ми обяснява, че от това хората по градовете маса пари натрупали и не се жабуркали с мастика, ами пиели само уиски сутрин, обед и вечер, а който му харесвало и цял ден. "Ами - викам - аз мастиката не я давам за никакво уиски." "Добре - нервира се Остапчо, - ще ти намерим тогава вносна, гръцка, "Узо" се казва..." Та доходна работа значи била, много хора я вършели и по града било трудно. Затова намислил да я почне по селата тая тънка работа. "Е - казвам, - аз какво ще върша?" А в главата ми пак тая мастика, ама гръцката - дали е хубава джанъм? "Един приятел е понатрупал в склада си вносен алкохол и чужди цигари. Трябва му човек да разнася стоката по селата, щото аз съм зает в града. Значи носиш по селските кръчми , оставяш стоката, вземаш само пари на ръка и обратно. 10 процента от оборота са за теб. Чиста печалба! Това е бизнесът." Въртя, суча - нищо лошо няма. "Хубаво" - викам.
    И потръгна. Ако видиш някъде по Странджа сред някоя поляна овчар с бутилка "Сто гайди" в ръката и "Марлборо" между джуките, от мене ще го е купил. Бъди сигурен!... И мастика опитах, от тая чуждата, и уиски. Падаше по някой лев, не мога да се оплача.
    Ама случи се... Какво? Ходех из околните села с москвича - една остаряла машина от първите още модели. Ръмжи, пуши, ама върви. Един ден, надвечер така, случи се ударих едно зайче. Сложих го до предната седалка на пода. Вечерта дадох стоката, одрахме зайчето с един акран, на когото занесох едни специални капки, от които като сложиш една капачка в спирт, става коняк "Плиска", а пък две - "Наполеон", пийнахме по сливова, преспах и сутринта тръгнах обратно.
    Току накрая на селото маха едно моме. Спирам и го качвам - кой знае кога ще мине друг, пък и колата ми празна. Може да е стара, ама върви и е празна, нали? Пък и най-вече за разговорка. Ама то като си стисна устата, дума не пророни. И оцъклило едни очи, не ти е работа. Пък край пътя едни гори, викам си то сигурно се страхува да не му сторя нещо. /То какво ли мога вече, беше преди години.../ Ама на, то се страхува.
    И тъй, закарах го.
    На другия ден ме вика селския полицай Гиргин, натовари ме на служебната кола и само рече:"Каква си я накъдрил пак?" И отпрашихме към града - право в управлението.
    Заведе ме при един цивилен и ме остави. А аз вече изкукуригах. И си викам, това бизнеса може да е благозвучна думичка, ама май не е много чиста. И тогава се сетих кой ми я каза. Че то хубаво от Остап може ли да чакаш, я... И се проклинам, че се хванах на акъла му...
    Следователчето - наперено, важно - ходи из стаята като гащат петел. "Слушай - викам, - всичко ще си кажа." А той строго: "Добре. Пиши."
    И като я почнах - от тая думичка английска че до коняка "Наполеон" на акрана.
    Давам листта на младока, той чете, а очите му набъбват - ха да изхвръкнат. Седна, не, рухна на диванчето, затвори очи. По едно време пита със задгробен глас: "Къде е трупът?" Сега май моите очи започнаха да се надигат. "На Остап - уточнява той. - Нали него уби?". "Никого не съм убивал" - едва се обърна езика в устата ми. "А кръвта, в която е газила гражданката София Иванова Първанова?" - започна да се съвзема следователят. "Каква София?" - не зацепвам аз. "Стопаджийката" - уточнява той, а на мен ми става веднага ясно под шапката защо се бе вдървило момичето в колата предния ден и защо всъщност съм тук... "От зайчето е..." - викам...
    И се завъртя една - обвинения, прокурори, адвокати, смекчаващи вината обстоятелства, глоби.... Мани, мани!...
    Е, кажи ми, не са ли виновни тия чужди думи, а? Ако Остап бе дошъл и ми бе казал не "бизнес", а "незаконна търговия с акцизни стоки" както го рече прокурорът, мигар аз, човек на възраст, щях да се съглася? В никакъв случай!... Ни за мастика гръцка, ни за нищо! Но той дойде и рече:"Бизнес". И аз, простият човек, като не знам тия чужди думи, хлътнах в капана на наш Янаки, наречен Остап Бендер на името на някакъв много голям мошеник...

 

 

 

* Разказът е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!



bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories