bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

От сборника "Жени и планети"

 

 

 

    И никакви рози за Ивана®

 

 

Антон Баев

 

 

    Тази есен Ивана усети за пръв път страха от смъртта.
Беше на 33, без дете и съпруг, а в момента и без сериозен приятел. Бе сменила двайсетина и повече мъже, но само двама се бяха задържали по-дълго около нея.
    Ивана трудно търпеше слабостите на силния пол, не че бе толкова придирчива, колкото самостоятелна. От ученичка в гимназията в Стара Загора бе свикнала да се грижи сама за себе си, а в университета в София стереотипът й на хищна млада жена се бе затвърдил съвсем.
    Мъжете се страхуваха от нея, защото я считаха за по-силна от тях самите, а тези, които все пак се престрашаваха да направят първата крачка, при втората вече бяха извън живота й.
    Ивана сама избираше любовниците си без да влага особена страст. Тя считаше, че мъжете са за употреба, а повечето от тях - за еднократна. Не се обиждаше и когато някои от тях гледаха на нея по същия начин. Отдавна се бе разделила с илюзиите на нещастна провинциалистка.
    "Жената има нужда от секс не по-малко от мъжа - казваше тя в мигове на скука, - и не е необходимо да си играе на чувства, когато ги няма."
    Вместо да улеснява контакта с нея, тази философия я правеше непревземаема крепост в очите на колегите й от архитектурното бюро. Нито един от тях не се престраши да се изкатери по крепостта, защото не искаше да се чувства като употребен и захвърлен от кулите й кондом.
    Ивана се сдобиваше с гаджета по най-различни места и начини: в дневни барчета, летни кина, на екскурзии в чужбина, басейни, фитнессалони и дори автомивки. Гледаше първо да са чисти, второ - симпатични, и трето - не твърде досадни. Рядко грешеше в преценката си, защото и не очакваше кой знае какво отсреща. А най-малко да й се свалят звезди.
    Самата тя не се интересуваше как изглежда в очите на мъжете. С изключение може би на върховния миг в секса. Тогава разтваряше широко очи и ако мъжът под нея мижеше - това беше последната му употреба.
    Двете й по-дълги връзки бяха с мъже, които често пътуваха. Те самите не искаха обвързване, а секс и партньор, с когото да си говорят спокойно, без страх от издънки. Ивана искаше същото и това правеше връзките пълноценни. До време.
    С единия скъса след година и нещо, когато го хвана в крачка. Уж трябваше да е зад граница, а се оказа в един от нощните клубове, прегърнал блондинка. Ивана не бе против разнообразието, но беше против да я лъжат. Изхвърли го от живота си въпреки "миличко" и "повече няма никога". Дори не си призна, че й стана криво, защото беше свестен мъж. Свестен повече от година!
    С втория нещата стояха малко по-различно. Отначало всичко бе по график: здрав секс, навреме отворени очи, никакво фалшиво пъшкане, мятане и потене, смислен разговор без дежурните безсмислени обяснения, чао, не ме търси до четвъртък, зает съм, чао, и да не вземеш да ми дойдеш с рози!
    Но вместо рози след няколкомесечна връзка той взе, че се появи с червенокоса. Предложи й тройка без увъртания. Ивана прие хем от любопитство, хем да не му счупи хатъра пред другата. Беше точен пич - не се опита да я лъже.
    Щом свършиха и изпратиха червенокосата /така и никой от тях не й запомни името/, вече под душа Ивана му каза, че другия четвъртък тя ще уреди тройката. Чао. Чао. И никакви рози!
    В четвъртък, щом позвъни на вратата й, му отвори дългокос гладкоизбръснат младеж, поне десетина години по-млад от него.
    "Харесва ли ти избора ми?" - провикна се Ивана от спалнята.
    Чу входната врата да се затваря и разбра, че и на тази връзка й изтече времето.
    Известно време остана без мъж. Не й беше до секс. За първи път се чувстваше особено. И тя не знаеше как точно, но усещаше някаква липса.
    След няколко седмици празнотата взе да става по-дълбока. Опита с един-двама, но не излезе нищо. За първи път не се получи в леглото. Просто не й хареса. Не успя да се възбуди. Обзе я досада. Запита се дали не става фригидна. Махна с ръка, загърна се в пеньоара и си наля солидна доза бърбън.
    След още няколко седмици разбра, че не може да се концентрира. Беше започнала да се изнервя от дребни неща. От изпуснат от колега молив. От тъпите лафове на поредния таксиджия. От опашките в супермаркета. Взе да забравя датите, на които трябваше да си плаща сметките: за ток, за вода, телефон, джи ес ем, кабелна, Интернет.
    Беше на 33, далеч от топлите и студени вълни, далеч от хладните течения на живота. Но за първи път излизаше от контрол и не можеше да си отговори защо.
    Ивана, която имаше готов отговор за всичко, разбра, че има и въпроси без отговор. Това ли бе средната възраст?
    Точно тогава се появи Иван.
    Прехвърляше 40-те, но само по ЕГН. ДНК-то му беше на 30-35. Ивана за пръв път се излъга в преценката за годините на мъжете. Но напоследък твърде много неща й се случваха за пръв път. Запита се дали отново не се превръща в онази провинциална хлапачка, която изнасилиха още при първото й отиване на дискотека. Беше го изтрила от съзнанието си, а ето, че сега изведнъж се появи.
    Видя го на улицата: къса леко прошарена тъмна коса, топли очи с едва забележими жилчици около тях, правилен нос, плътни устни и стегнати издължени бедра. Ивана изтърва папката с проекти, която носеше под мишница и когато той се наведе да я вдигне, я поразиха ръцете му. Бе мечтала за такива ръце: здрави, с дълги прави пръсти и правилно оформени нокти. Ивана си пожела тези ръце.
    Но когато Иван й подаде папката, за първи път усети, че не знае какво да му каже, че устата й е заключена с девет ключа и всичките са хвърлени на дъното на проклетата й крепост. Бе готова да разбие с главата си кулите на тази крепост, да изплете въже от косите си и се спусне при него по тях, да го прегърне пред всички на малката уличка и му каже колко дълго е чакала, колко много е сънувала този Иван, как иска, ама наистина иска да стане баща на децата й...
    Но когато вдигна очи, него го нямаше, а септемврийският вятър гонеше проектите й по тротоара и ги смесваше с уморените жълти листа от дърветата, с праха, фасовете и късовете станиол от шоколадите на хлапетата, които играеха в отсрещния парк.


   

Разказът е взет от литературният сайт "Словото" с любезното съгласие на автора.

 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories