bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories

 

 

От сборника "Жени и планети"

 

 

 

    Алеята на любовта®

 

 

Антон Баев

 

 

     Далия работеше на Алеята на любовта.
    Това бе пътека за пешеходци покрай булеварда на гарата в Пловдив. Едрите корони на кестените пазеха минувачите от свирепите лъчи на юлското слънце. А жриците събираха равномерно тен в сенките.
    Далия работеше тук от няколко месеца. Бяха я изхвърлили от поредния публичен дом, защото подбираше клиентите си вместо да ляга с всеки. Далия имаше вкус, но налятото й мургаво тяло така и не й позволи да се превърне в елитна проститутка.
    Далия беше родена жена, но в тази професия се издигаха изкуствените. Впрочем така е в повечето професии.
    Далия отвеждаше клиентите си в подножието на близкия хълм, известен като Младежки, макар мераклиите за платени ласки да бяха все възрастни господа. В деня, в който се изплащаха пенсиите, бизнесът на Алеята процъфтяваше, а жените нямаха време дори за цигара. На Далия това не й пречеше, защото нито пушеше, нито пиеше.
    Тя имаше само един грях, но не гледаше на него като на грях, защото го правеше с мерак и по симпатии.
    "Не е грях да не си проститутка - казваше Далия, - нито пък е грях да си проститутка. Грях е да нямаш сърце и вкус."
    Така мислеше Далия и с това се изчерпваха разсъжденията й за живота.
    А сърцето на Далия бе голямо колкото хотел "Риц" и можеше да побере всеки гостенин с вкус и обноски. И след това да го изпрати по живо по здраво.
    Далия харесваше изисканите господа, но и бързо ги забравяше. При нея любовта траеше между 5 и 30 минути, много рядко сърцето й оставаше отворено за по-дълго.
    Но ето, че един ден в средата на юли млад господин спря луксозния си автомобил край Алеята на любовта. Три от най-пъргавите жрици веднага забиха лица в прозореца на колата. Той плавно се спусна и плътен мъжки глас попита за Далия.
    Едната от жриците реши да излъже, че е тя.
    "Аз съм - каза Ширин, - не ме ли помниш?"
    Другите две се отдалечиха, смучейки цигари по напечената Алея.
    Когато се обърнаха /чисто женско любопитство, нечуждо и на тази професия/, от колата и Ширин нямаше и следа. Двете се усетиха изиграни и решиха да издадат коварството на Ширин пред Далия.
    Откриха я в подножието на хълма. Говореше с някакъв схлупен чичко. Далия никога не отказваше рязко. Не обичаше да огорчава хората. Но си държеше на своето.
    Двете разбраха, че разговорът скоро ще приключи. Чичкото щеше да остане за едната от тях.
    "Мой е! - каза Розана на Камелия. - Този няма да го изпусна."
    На Алеята на любовта си имаше старшинство като навсякъде в живота. Камелия, по-малката, трябваше да отстъпи. Обърна се и тръгна обратно по Алеята.
    Далия вече бе намерила извинението.
    "Ето, Розичка е само за теб!" - каза на човечеца, погали го по рамото и също се запъти към Алеята.
    Когато настигна Камелия, усети малката напрегната.
    "Ей, дечко, какво ти е?" - попита я, хващайки я през рамо.
    Но Камелия продължи да мълчи. Беше на 16, мургаво слабо цигане, което трудно си намираше клиенти, когато не беше ден за пенсии. Тя нямаше късмета да подбира клиенти. Тъкмо обратното - имаше нещастието нея да подбират.
    Продължиха да се разхождат под наболите кестени мълчаливо. Точно в този ден мераклиите за ласки май се бяха наговорили да стоят пред телевизорите.
    "Да не би пък да има мач?" - запитаха се едновременно двете.
    След малко хлътнаха в едно от барчетата на гарата. На екрана на телевизора, оплют от обедните мухи, вървяха новини. Водещата, изкуствена блондинка, обяви извънредно включване.
    "При изкуствените блондинки нещата са винаги извънредни - отбеляза Далия. - Дори и цикълът им е извънреден."
    И изведнъж на екрана се появи в далечен план познатото им тяло на Ширин.
    Ширин лежеше на някакво шосе със забит под лявата й гърда нож. Виждаше се трудно, но Далия чу, че неизвестна жена на около 30 години е намушкана от неизвестен нападател преди около половин час на изхода за Пазарджик. После показаха снимка на Ширин с молба разпозналите я да се обадят в най-близкото районно.
    "Той търсеше теб!" - промълви Камелия в ухото й.
    "Кой?" - учуди се Далия.
    "Някакъв красавец с луксозна кола. Ширин реши да го излъже."
    Камелия бе разтворила широко очи, едно хлапе, което за първи път вижда смъртта.
    "Господи, добре, че не бях аз!"
    Далия изхвърча от бара към патрулната двойка на гарата.
    "Това е Ширин! - извика на учудените полицаи. - Работи на Алеята."
    "Коя Ширин?" - попита по-младият.
    И в този миг Далия разбра, че не знае нищо повече за нея.
    "Не е грях да излъжеш - каза си тя, докато се отдалечаваше по перона сред писъка на влаковата сирена. - Грях е да не го направиш от сърце."
   


   

Разказът е взет от литературният сайт "Словото" с любезното съгласие на автора.

 

 

* Този разказ е защитен от закона за авторското право! Всяко негово разпространение в други печатни или електронни издания е възможно само със съгласието и под контрола на автора!


bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories@bg.stories