БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ

Издание - 26/2008 г.

"От значение е не онова което губиш,
а онова което постигаш
и което остава след теб!"

Дейл Карнеги

Драги читатели,

   ако желаете да се откъснете за миг от ежедневието,
    ако искате да прочетете интересна история,
    ако ви вълнуват актуални проблеми от живота,
    ако обичате българското,
    ако харесвате красивите фотоси...,
    това можете да прочетете и видите тук,
    само с едно натискане на бутона на мишката!

    Този сайт е създаден за вас с едничката цел, да направи живота ви по-поносим, а вас самите - по-добри, по-богати духовно, по-жизнени и толерантни. Някои казват, че днешното време било бездуховно и консумативно. До известна степен мога да се съглася с тях. Животът на съвременния българин стана доста тежък, във всяко отношение. Оцеляването му е една от първостепенните грижи. Духовността като че ли отиде на заден план. Това обаче е привидно, защото всъщност тя, духовността е двигателя който винаги го е движил напред и го е направил същество в днешния му вид. Българинът винаги е уважавал своите просветители, защото е разбирал тяхната роля за бъдещето си. В днешният глобален комуникационен свят, където компютрите и Интернет постепенно заемат най-важните сфери от живота на човека, духовността не е отмряла, напротив, жива е. Придобила е нов, мощен инструмент при нови, усложнени условия. Хартиеният носител на духовността-книгата постепенно се превръща в електронен-компюртъра. Така е! Нещата не могат да се върнат назад.
    Воден от тая мисъл се опитах да създам тоя сайт. Отначало беше просто на шега, но след време осъзнах значението му. И така, БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ е налице, с всичките му хубости и недостатъци. Той е достъпен за всички вас, които уважавате и цените културата. Всички, българи, автори на проза, професионалисти и аматьори са добре дошли. Всеки творец желаещ да популяризира творбите си, може да публикува в него, напълно безплатно.
    А дали ще има цензура? Веднага ще ви отговоря. Ще има, за творбите подтикващи към насилие, престъпление и човеконенавист. Такива творби нямат място на страниците на тоя сайт. Неграмотно написаните, с много правописни и стилови грешки творби също ще бъдат цензурирани. Така че, преди да изпратите разказа си помислете, а след това го направете.

Накрая искам да ви пожелая, успех в творчеството и приятни мигове пред страниците на БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ!

Ваш най-искрен приятел,

Алекс Болдин

Е-майл на сайта: bgstories@abv.bg ; bgstories@lycos.com

"Госпожица Даниела " - (Здравка Евтимова)
Предпочиташе всичко да е ясно и просто: тоест плащаше си и получаваше услугата. Хората отдавна го бяха измислили. Това го изискваше възпитанието - Даниела никога не мамеше, даваше на работниците си парите, които им дължеше на седемнайсети, точно до стотинка, а те, блъскали цял ден по нивите й, казваха, без да я поглеждат: - Благодаря, госпожо. Бяха твърди глави те, дървени, препечени от слънцето като тухли. Не биха казали "благодаря" на лекаря, че е извадил куршума от раната им, но на Даниела казваха. Защото парите бяха по-дебели от дървените им глави и от калта под ноктите им. Вечер ги виждаше в жадното за хлад лято - насядали направо под смачканата от слънцето липа, захапали шишета ракия, по двама по трима...
"Пирин" - (Деян Енев)
Живя като куче. Годините минаваха, Пирин навърши четиринайсет и умря. Хора, разбиращи от кучета, ми казаха, че това било преклонната кучешка възраст. Една привечер баща ми ме срещна на пътеката в двора и каза: "Пирин умря." Знаех, че е стар и е на умиране и все се канех да отида зад къщата, до колибата му и да надникна в очите му. И все не оставаше време. После видях, че в падащия здрач баща ми повлече една лопата натам и започна да копае трап под дюлата. Живя като куче, не защото нямаше храна или покрив над главата си. А защото нямахме време да го разхождаме и почти целият му живот мина в една клетка, в нещо като кошара, която бях сковал зад къщата. Беше с размерите на стаичка, висока два метра, с четири греди на ъглите, вкопани в земята и с дъски, покрити с ламарина, за покрив...
"Просяк" - (Цветан Войнов)
Пети ден Лазар седеше на плочника пред общината и вяло поглеждаше към преминаващите, вглъбени дълбоко в себе си хора. Някой ще се спре за миг, ще порови в полупразните си джобове или изтънялото си портмоне и ще хвърли скромна двулевка в кашона, поставен пред краката му. Сега вече, след третата година галопираща инфлация, те имаха стойността на някакви си жалки двадесет стотинки от преди промените, но затова пък се равняваха на половин хляб за деня. Съпругата и децата разчитаха единствено на него. Преди години, отговорен и търсен инженер - сега бе принуден да седи до саксиите пред величествения билдинг и да разчита на преминаващи добри хора. Все щеше да мине някой, който е познал сиромашията, ще му подхвърли петинка от хляба си и ще...
"VIP момиче " - (Зорница Раданова)
Ще се върна - изчуруликах весело през рамо, нарамих старата туристическа чанта, натъпкана до последно с малкото парцалки, които имах, пристъпих уверено напред и хлопнах вратата зад гърба си. Вече половин година живеех в тази дупка - малък, опушен апартамент на последния етаж в една от онези стари тухлени сгради в центъра на столицата. Построена още преди 50 години, тази кооперация бавно се рушеше и заради това апартаментите в нея се даваха под наем за смешни пари. Едва изчаках да навърша 18, събрах малко багаж от родния си дом и въпреки тъмния поглед на баща ми и насълзените очи на майка ми, взех малкото спестени пари, които сама бях припечелила през лятото като сервитьорка в едно кафене край морето, обадих се...
"М и Ж" - (Емил Тонев)
Велко - казах му, - майна, не ме закачай сега! Излез отвън да си изпиеш бирата, ако обичаш!" И той ме послуша. Изсули се през вратата без протести и седна на бордюра отпред. Продължи да си ломоти нещо, но вече не го чувах. Седнах в тая никаква кръчма нарочно - исках да пия една следобедна десетоноемврийска "Каменица" на спокойствие, без да виждам познати физиономии. Даже не знам името на кръчмата, намира се на едно кьоше на площадчето между Понеделник пазара и циганската Хаджи Хасан махала. На гърба на Стария град, под Алтън тепе. Мястото хич не е...
"Цеко Сифоня " - (Алекс Болдин)
Някога, преди много години, когато беше още невръстно дете, пътуването с влак му беше любима мечта. В ранна лятна утрин майка му го хващаше за ръчица, качваха се на влака и отиваха на пазар в Криводол. По-големият му брат през това време издояваше кравите и ги извеждаше на паша. Баща му се запиляваше нанякъде с косата, а баба му след като хвърлеше шепа кукуруз на кокошките, започваше да чисти боба за обяд. Това беше основната им храна. Можеше да няма пари, но в дълбоката зелена тенджера винаги имаше апетитно сготвен постен боб. Живееха бедно в тоя забравен и беден край на малката България...

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

"Краят на пътя - Богомил Райнов ( 19 юни 1919 - 8 юни 2007)" - (Борислав Гърдев)
В може би най - личния си изповеден мемоарен роман "Третият път"(1977) Богомил Райнов описва непосредствено как в страшното и разломно време на 1943 - 44 г.е прикривал в своята стая портрета на любимия Сталин с този на Ван Гог... Надали и самият писател е имал ясна представа за символичността и симптоматичността на посочения детайл. Защото животът на Богомил Райнов, творческият му път, възходът и паденията му са белязани от печата на двойнствеността и разкъсването между интелектуализма и догматизма, между духовния аристократизъм на средата, от която произхожда и тежките компромиси спрямо партията, към която се насочва с чистотата на младежките си увлечения още като 17 годишен гимназист...
"За кого бие камбаната" - Паула Лайт
Още като ученичка съм си мислила, че не случайно децата се призовават в класните стаи с камбанка. Прекрасна традиция. Може би, тя ни подсказва, че училището, подобно на черквата и библиотеката, е храм, в който трябва да влизаме смирени, със свалени шапки и пречистени души. "…Народността не пада, там дето знанието живей". През векове на мрак школото, не по-малко от църковния храм е съхранило нашето българско самосъзнание. За жалост, през последното десетилетие образованието също е в кома. Расте броят на неграмотните. А не е ли невежеството склад, от който излизат българските престъпници и социални отломки?...

Фото - тема: Аржентина-моя мечта

Внимание! Сайтът "БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ" можете да откриете на един от следните адреси:

   http://bgstories.athost.net - актуална информация
   http://bgstories.bravehost.com - по-стари издания
   http://bgstories.winterhost.org - по-стари издания
   http://www.geocities.com/bgstories2004/ -   Обновяването на този адрес е спряно!
   http://bgstories.site.io -   Обновяването на този адрес е спряно!

*Всички публикувани творби за със защитени авторски права. Всяко тяхно копиране, отпечатване и разпространение в други електронни или печатни издания може да става само с изричното съгласие на техния автор. В биографичната справка на авторите са дадени техните данни за връзка(е-майл).

Отговорен редактор: Алекс Болдин

Гласувайте за този сайт!