БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ

Издание - 15/2009 г.

"От значение е не онова което губиш,
а онова което постигаш
и което остава след теб!"

Дейл Карнеги Към избори

   Драги читатели, ако желаете да се откъснете за миг от                ежедневието,
    ако искате да прочетете интересна история,
    ако ви вълнуват актуални проблеми от живота,
    ако обичате българското,
    ако харесвате красивите фотоси...,
    това можете да прочетете и видите тук,
    само с едно натискане на бутона на мишката!

    Този сайт е създаден за вас с едничката цел, да направи живота ви по-поносим, а вас самите - по-добри, по-богати духовно, по-жизнени и толерантни. Някои казват, че днешното време било бездуховно и консумативно. До известна степен мога да се съглася с тях. Животът на съвременния българин стана доста тежък, във всяко отношение. Оцеляването му е една от първостепенните грижи. Духовността като че ли отиде на заден план. Това обаче е привидно, защото всъщност тя, духовността е двигателя който винаги го е движил напред и го е направил същество в днешния му вид. Българинът винаги е уважавал своите просветители, защото е разбирал тяхната роля за бъдещето си. В днешният глобален комуникационен свят, където компютрите и Интернет постепенно заемат най-важните сфери от живота на човека, духовността не е отмряла, напротив, жива е. Придобила е нов, мощен инструмент при нови, усложнени условия. Хартиеният носител на духовността-книгата постепенно се превръща в електронен-компюртъра. Така е! Нещата не могат да се върнат назад.
    Воден от тая мисъл се опитах да създам тоя сайт. Отначало беше просто на шега, но след време осъзнах значението му. И така, БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ е налице, с всичките му хубости и недостатъци. Той е достъпен за всички вас, които уважавате и цените културата. Всички, българи, автори на проза, професионалисти и аматьори са добре дошли. Всеки творец желаещ да популяризира творбите си, може да публикува в него, напълно безплатно.
    А дали ще има цензура? Веднага ще ви отговоря. Ще има, за творбите подтикващи към насилие, престъпление и човеконенавист. Такива творби нямат място на страниците на тоя сайт. Неграмотно написаните, с много правописни и стилови грешки творби също ще бъдат цензурирани. Така че, преди да изпратите разказа си помислете, а след това го направете.

Накрая искам да ви пожелая, успех в творчеството и приятни мигове пред страниците на БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ!

Ваш най-искрен приятел,

Алекс Болдин

Е-майл на сайта: bgstories@abv.bg ; bgstories@lycos.com

"Песента на часовника" - Красимир Бачков - Награден разказ!!!
С всяка изминала година все повече занемарявах работата си. Застоявах се у дома, навън се движех предимно с кола. а добрият апетит и спокойният сън, бяха направо лукс за мен. Затова пък, хронично лошото настроение и дежурната ми заядливост, започнаха да заместват и добрите, и лошите черти в характера ми. Толкова трудно ми харесваше нещо наоколо, толкова много ми липсваше онзи непринуден хумор и смях, с който приемах преди и най-злобните удари на живота, че сега бях готов да сторя й престъпление, за да си ги възвърна. Или, ако трябваше да бъда съвсем откровен и възможно най-кратък, се налагаше да призная, че просто остарявах. А не бях в никакъв случай възрастен. Доста скоро бях преминал средата на тридесетте и очаквах в тая зряла...
"На Белградската гара" - Георги Михалков
Таня се огледа безпомощно. Беше седнала на самия край на една пейка в Белградската гара. Покрай нея минаваха върволица от хора. Възрастни, понесли огромни тежки вързопи, майки с разплакани деца, тълпа шумни цигани, войници и младежи. Между тях сновяха окъсани просяци и полицаи с безкрайно отегчени лица. Беше на края на силите си, уморена, изтощена и отчаяна. Главата й увисваше, сякаш я бяха напълнили с разтопено, вряло олово. Погледът й блуждаеше, гледаше, но нищо не виждаше. Тълпите от хора, които се движеха пред нея, приличаха на огромни цветни петна. Очите й горяха и едва ги държеше отворени. Имаше температура, втрисаше я и трепереше като изсъхнало слънчогледово стъбло...
"Здравей, зайче байче!" - Борис Церовски
Отколе се тъкмя да седна и отвърна на писъмцето ти - пиле мое, ала все не сколасвам, чедо. Голяма е залисията на село. Пък и паметта ми, като че ли подхвана май да хайлазува. Веднъж-дваж, (без да съм особено осторожен) дори се улових да хортувам сам със себе си. Както дядо ти Чано Пиперков. Помниш го, нали? Няма как да не го помниш. Беше необичайно по онуй време. Кладяло го нещо човека... Иначе сме добре. Караме си я все така. Едвам си отгледахме телевизия. Има един филм "Дързост и красота", прожектират го петнадесет-шестнадесет години, като комшии сме си с героите. С тях лягам, с тях ставам...
"Писател в събота" - Валери Станков
Няма вид на писател. По-скоро прилича на як дискотечен бодигард, красиво стареещ шофьор на такси, изпечен от слънцето рибар, преуспял от летни игрички и далавери на дребно сараф, безгрижен собственик на фитнесклуб, който пие съботното си кафе на последните есенни припеци в Адвокатската градинка. Облякъл е новото кожено яке, обувките с навирени носове, взел е въздух, надиплил е рамене и върви към морето по главната улица на Варна. Утринният хлад пъпли по прясно избръснатото му лице, но той знае, че това е за кратко, докато мине студеното парене от лавандуловия спирт. Много се кефи на лавандуловия спирт след бръснене. Ливва го в шепата си и го лисва със замах към лъснатите до синьо и мораво бузи...
"Подир опашката на котката" - Жанина Драгостинова
Жената на мъжа ми е... висока, доста по-едра от мен... тя и от него сигурно е по-висока, ами да, как не се бях сетила досега, тя определено си е по-висока, че то е смешно, страшно смешно, той не се ли чувства кофти, не знам... нали ви казах, не ми беше идвало досега на ум, защото ако ми беше дошло, щях да му кажа да не се излага така... Уф! Оплетох се. Сега ще опитам по-стройно. Може ли да започна отначало? Значи, питате ме защо искам да съм независима от мъжете? Добре. Аз не съм някаква превъртяла феминистка, опазил ме Бог. Просто животът ми така се нареди или как да кажа - така ме подреди. Бях омъжена. Нищо особено. Брак като брак...
"Гончето на Тахир бей" - Руси Маринополски
Нощем, откъм по-ниските дялове на Сърнена гора, в тъмното небе се виждаха кървавочервени отблясъци. Горяха селата под Балкана. Българите от горната махала се гушеха зад плетищата и гледаха тия проблясъци със страх и надежда. В турската махала също не спяха. До късни нощи скърцаха врати, мяркаха се запалени фенери. Сутрин рано и вечер късно се чуваше конски тропот откъм Хасъгечит и шетнята в турските дворове се засилваше. Една тъмна нощ кучетата залаяха по-припряно и по-тревожно. По калните селски улици затропаха волски коли и конски каруци, покрити с чергила. Зацвилиха коне. Всички отиваха към мегдана. Чуваха се подвиквания. Някой гръмна с пушка и керванът пое в тъмнината. Турците бягаха. Бягаше с тях и Тахир бей...
"Руската Коледа " - Анна Койчева
Тя е ниска и пълна, беззъба и куца, няма още 40, но изглежда на петдесет. Седи сама в стаята, на ръба на леглото и чака. Облечена е с ватена куртка без ръкави. Ръцете й са пълни, вените никакви ги няма, медицинската сетра - индийка на име Пател, вика друга медицинска сетра да опита с вените на другата ръка. Снидзе, така се казва пациентката,чиито име и език тук никой не разбира, пъшка и се мъчи да прикрие болката, лицето й - пълно, а очите й - скрити надълбоко зад подпухнали клепачи. По-точно лявото око. Цепка, от която гледа един изплашен син ирис. Дясното око не се вижда зад превръзката...
"Знакът" - Красимир Бачков
Хотелът бе стар и стаите не отговаряха на претенциите му за четири звезди, но Бурхан в живота си не бе виждал такъв лукс и всичко му се струваше прекрасно. Той с детско любопитство разглеждаше изстудените напитки от румсървиза в хладилника, щракаше каналите на плазменият телевизор и също като хлапе подскачаше, по мекото легло в средата на стаята. Идеше му да извика с пълна сила: - Това съм аааааааз! Бурхан! Знаеше обаче, че тук няма да впечатли никого, най-много да го арестуват, а съселяните му от Милпеново дори не подозираха, колко важен е станал изведнъж той. А всичко се случи толкова бързо и лесно, че дори не му се вярваше...
"Пътят към заника" - Алекс Болдин
Бяха идеалната комбинация, в смисъл, че между тях имаше пълен синхрон между действие и поведение. Колошарят откриваше кофата за боклук, сваляше от гърба си малката, добре одялана тояжка и започваше да рови, сортира и приватизира съдържанието и. Рошльо пък лягаше някъде наблизо, облизваше пресъхналия си от глад нос и търпеливо чакаше. В някои щастливи мигове към него полетяваше кокалче, от пиле, от агне или пък от незнайно какво изядено животно, в зависимост от случая. Улавяше го още във въздуха. Беше доволен и на това, нещо повече, отчиташе го като невероятен късмет, какъвто се пада веднъж на цял месец за бездомен помияр като него...

СТАТИИ, ЕСЕТА, ПУБЛИЦИСТИКА

"Криза ли? Каква криза, някой ви лъже!"- Анна Койчева
Kриза ли? Каква криза, какви пет лева, България е в апогей! Това е разцветът на натрупване на сив капитал и смазване на подземната икономика. Магазините гъмжат от народ, народът купува, а се купува всичко - мобилни телефони, коли, къщи, имоти... Най-дългите опашки са пред офисите на нотариусите и пред магазините за мобилни телефони, ако не се брои Билла с нейните полуфабрикати. Магазини, банки и учреждения имат някакво смешно работно време - едни работят до 6, други до 7, трети до 10 вечерта... Никой не затваря в 5. Уплаши ми се окото. Това е невиждано, ако го сравниш с обстановката на Запад. Магазините /например в Белгия и в Англия/ са пълни със стока, но на хората не им трябва нищо - имат си всичко и не купуват - правят си сметка за финансите. Магазини и кафенета се затварят в четири или в пет следобед / тогава отварят кръчмите, които работят до полунощ, ТЕСКО - магазинът за храна, само той е отворен цяла нощ/...
"Лудостта в българската политика" - Камелия Мирчева
Лято е. Горещо и предизборно лято. И вместо изнуреният български народ да се поотпусне отпускарски е подложен на нов стрес. Избори, избори, избори... В продължения на два месеца, те, българските политици са навсякъде - по медии, по билбордове, по площади, по градове и села...И тук възниква въпроса:защо са толкова невидими през другото време и невероятно видими и активни преди избори?!... Предизборно са на всеки ъгъл. Плакатите им са налепени навсякъде. Те скандират, крещят, викат, спират корупцията и обещават ли, обещават онова светло бъдеще, дето 20 години все го чакаме. "На кого да повярваш?!...За кого да гласуваш?" - се пита умореният и апатичен българин. За онзи, който бе показан 5067 пъти в медиите, за другият ли, дето ти звъни по телефона и те агитира, за третият ли или за някой от многото?!...

Фото - тема: Аржентина-моя мечта

Нови книги от наши автори

Конкурси

Музикален салон

Внимание! Сайтът "БЪЛГАРСКИ РАЗКАЗИ" можете да откриете на един от следните адреси:

   http://bgstories.athost.net - актуална информация
   http://bgstories.bravehost.com -   Обновяването на този адрес е спряно!
   http://bgstories.winterhost.org -   Обновяването на този адрес е спряно!
   http://www.geocities.com/bgstories2004/ -   Обновяването на този адрес е спряно!

*Всички публикувани творби за със защитени авторски права. Всяко тяхно копиране, отпечатване и разпространение в други електронни или печатни издания може да става само с изричното съгласие на техния автор. В биографичната справка на авторите са дадени техните данни за връзка(е-майл). При възникване на спор за нарушаване на авторски права на други автори или за творби на автори които не са между живите, публикуваните творби ще бъдат свалени до изясняване на проблема.

Отговорен редактор: Алекс Болдин

Гласувайте за този сайт!